top of page

„НОВА ЗЕМЯ“ – ЕДНО СЪРЦАТО ПРЕДСТАВЛЕНИЕ

Елица Павлович


Снимки: Стефан Н. Щерев/Народен театър "Иван Вазов"


Дядо Вазов би харесал това представление, което максимално е запазило възрожденския дух на неговата проза, емоциите и заразния патриотизъм, познатите и колоритни образи на Боримечката, хаджи Симон и Пръдлето и история, увличаща публиката в приключения, които приближават максимално до нас годините между Освобождението и Съединението.


Драматургът Юрий Дачев и режисьорката Бина Харалампиева са успели да направят от огромния и доста полемичен роман на Вазов – над 600 страници текст в седем части – представление с ясен наратив, ярки герои и еднозначни послания, при това силно актуални. Последното не е изненада – Вазов е народен поет, той познава отлично народа си, което включва и всичките му слабости, недъзи и дефекти, не се страхува да ги изобрази и повечето от тях са валидни и лесно разпознаваеми и до днес.


Не това е най-голямото достойнство на представлението. На първо място то е издържано в един очарователен ретро дух, който напомня за повода на спектакъла – сто и седемдесет години от рождението (миналата година) и сто години от смъртта на Вазов. Декорите и леко преувеличеният патос на пиесата са издържани в стилистиката на любителския театър от Вазово време – на сцената дори има голяма макара, с която условно се сменят декорите. Костюмите също са в ретро стил, като са в цветове, подобни на черно-бялото кино, така че са в пълен унисон със старомодните декори и допълват отлично случващото се на сцената.


Разказано най-общо, историята в романа започва в Русе на изпращането на княз Дондуков, където един ентусиазиран млад българин, сладкодумен и пламенен патриот, организира за княза подобаващо изпращане с речи, рецитации и прояви на искрена благодарност. Този млад човек е синът на чорбаджи Марко – Найден Стремски, в чийто образ Вазов е вложил автобиографични черти, но също и по нещо от брат си Кирил и приятеля си Константин Величков.


Стремски е абсолютно идеализиран образ, човек с непоклатим морал, огромна любов към родината, почтеност и висок дух. Това е толкова плакатно, че неминуемо би стояло плоско на сцена, ако не е страхотното изпълнение на Иван Юруков, който както винаги влага сърце и душа в образа и го прави абсолютно жив. Неговият антипод Рачо Догански е актьорът Христо Петков, също безупречен избор. Бина Харалампиева е поканила Герасим Георгиев-Геро за ролята на Боримечката и е ясно, че никой друг не би могъл да изиграе тази роля. Боримечката внася живот и хумор и в най-патетичните сцени и изборът на Геро е превъзходен. Отличният избор на актьори във всички роли има първостепенно значение за успеха на представлението – от монументалното присъствие на Мария Стефанова (майката на Стремски) през чудесните и смешни Валентин Танев (Хаджи Ахил), Николай Урумов (Хаджи Смион) и кака Гинка (Радена Вълканова), до емоционалната и очарователна Радина Боршош (Невена).



Историята приключва някъде около Съединението. Към този момент вече е ясно как ще се случва българската политика – и ако у Вазов това е трагедия, то у Алеко Константинов е фарс – но става въпрос все за едно и също и за същите хора.


Многото събития и герои неминуемо правят представлението малко дълго, още повече създателите му изчерпателно разказват на финала за съдбите на всички участници, както е справедливо. Вазов е праволинеен в текстовете си и еднозначен в посланията си, към които постановката е отлична илюстрация. Това не е сложна драма, нито многопластов сюжет с философски послания – „Нова земя“ е история за все същата стара земя, която обитаваме и за хората, които сме. Разказано от народния поет, с прозорливост и обич, едно по възрожденски сърцато представление.

Recent Posts

See All
bottom of page