Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Бай Ганьо има щастлива съдба на българска сцена. Произведението на Алеко Константинов е адаптирано от Георги Данаилов и се играе от актьори, които добавят към добре познатия образ дълбочина, емоции, човечност. След легендарния Георги Калоянчев и отличния Герасим Георгиев-Геро, сега гледах и интерпретацията на Николай Урумов в Младежкия театър, където представлението „Господин Балкански“ се играе с името „Bai Ganyo” под голям светещ надпис „Европа“.
За съвременния читател, особено по-младия, оригиналният текст на „Бай Ганьо“ е труден за четене с многото русизми и турцизми във вече архаичния алеков език. Затова пък образът на бай Ганьо, приключенията му, убежденията му и съдружниците му са все така абсолютно актуални. Постановката осъвременява езика, но без да го променя неузнаваемо, и подрежда приключенията на бай Ганьо в по-стройна поредица, намалявайки броя на участниците и извеждайки поуките на по-преден план.
В центъра на всичко е бай Ганьо, поел смело към европеизиране и модернизиране в един свят, който му е малко чужд, но той така или иначе ще се справи. Негов антипод е студентът Иван (в ролята Александър Хаджиангелов), човек скромен, възпитан и добър. Или поне така изглежда на пръв поглед. В крайна сметка когато бай Ганьо дава властта в ръцете на протежето си нещата се обръщат и се оказва, че Иван не е нито скромен, нито добър.
Николай Урумов в ролята на бай Ганьо е невероятно убедителен и харизматичен. На неговия фон останалите герои са някак еднопланови и са само фон, като всички тези съпътстващи образи са леко старомодни, докато самият бай Ганьо е абсолютно съвременен. Не зная дали това е предимство на добрата адаптация или е талант на актьора, но героят на Николай Урумов е дори симпатичен на моменти, принуден да оцелее, леко подозрителен към чуждото, опитващ се бързо да научи нови маниери, нови обноски и да компенсира недостига на образование и култура. Разбира се през повечето време балканската наглост и простодушие надделяват, но има и моменти, в които всеки от нас може да се припознае. Честно казано днешните бай Ганьовци са далеч по-нагли и безпардонни и на техния фон господин Балкански има още какво да научи.
Може и да е малко обидно да наричаме творба като „Бай Ганьо“ българска класика, но истината си е истина – тази история е разбираема и смешна за абсолютно всеки зрител в залата и все още е актуална до сериозност.
Comments