Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
През 2017 година Гилбърт Проуч и Джордж Пасмор отбелязаха 50 години съвместна дейност с огромна изложба, която започваше по толкова възхитителен и скандален начин, че дори откриващата инсталация е достатъчна да обясни защо са ми симпатични – двама непочтителни, остроумни и талантливи дядковци. Юбилеят на творческата им дейност се проведе с голям медиен шум и твърдението, че те са най-известния дует художници в света. Това не е далеч от истината.
Гилбърт и Джордж са уникално явление в съвременното изкуство – те двамата наистина са един артист. Почти никой никога не е виждал единия без другия, те винаги са облечени по един и същи начин – с неизменните си безупречни костюми, благодарение на което са признати за едни от 50-те най-добре облечени мъже в Англия, и присъстват заедно на повечето си произведения.
Запознават се през 1967 година в колежа по изкуствата Сейнт Мартин, датата е 25 септември и на практика не са се разделяли от този ден досега. Догодина Джордж ще навърши 80 години, Гилбърт е една година по-малък. Това е любов от пръв поглед и абсолютно единомислие, което моментално ги отделя от колегите им във факултета по скулптура, където и двамата учат. Те и до днес наричат всичките си творби „скулптури“, макар че сред тях на практика нищо не отговаря на това определение, а себе си определят като „живи скулптури“.
В престижния лондонски колеж и двамата идват от много далече – Джордж от Девъншир през Оксфорд, а Гилбърт от селце в Северна Италия през Мюнхен. Гилбърт впрочем почти не говори английски, но е чул, че Сейнт Мартин е добро училище и си поставя за цел да попадне там. Двамата са най-бедните в курса и разказват в присъщия си ироничен стил, че съучениците им са от средната класа, не се притесняват за бъдещето си, защото винаги могат да се върнат на издръжка на родителите си и „да управляват свинеферма или нещо от сорта“.
Гилбърт и Джордж нямат друг вариант освен да успеят. И понеже не разполагат с абсолютно никакъв бюджет, за да правят изкуство, те сами стават изкуство. Идеята им е, че за да се създава произведение на изкуството не са нужни форми и цветове, то може да се създаде от мисли и чувства, от любов, ужас и страх. Те се разхождат по улиците на Лондон и раздават на хората малки писма, с които да им разкажат за себе си – че е навалял сняг, че са пили кафе. Първото им произведение, което привлича интереса на критиката, се казва George the Cunt and Gilbert the Shit – прекалено нецензурно заглавие, за да се преведе.
Гилбърт и Джордж и до днес базират изкуството си на същите принципи – любопитство към света, хумор, неспазване на общоприетите ограничения и игра с думите, което е любимата ми част от творчеството им. Откриващата част на ретроспективната им изложба се казва Fuckosophy и това е една стена с пет хиляди израза, съдържащи тази нецензурна дума, може би най-популярната в английския език. Повечето са толкова неочаквани и добре измислени, че ми се искаше да ги прочета от горе до долу, макар че това е физически невъзможно. Създаването на тази инсталация им отнема пет години, а поводът е, че чуват през стената на ателието си разговора на строителите, които ремонтират съседната къща.
Гилбърт и Джордж живеят в Ийст енд от 1967 година досега, неизменно в една и съща викторианска къща, която постепенно са изкупили и ремонтирали в първоначалния й вид. Двамата се разхождат из квартала всеки ден и черпят от там всичките си идеи – „По света не се случва нищо, което да не се е случило и в Ийст енд“.
Първите им творби са черно-бели-снимки, регистриращи различни хора и събития. В един момент мащабът става друг и се появяват огромните пана в червено, с които двамата са моментално разпознаваеми в галериите по света. На повечето те присъстват лично, дори ако образите им не се виждат от пръв поглед. Всяко тяхно произведение си има основна идея, реферираща към актуален проблем – понякога напълно непознат за зрителя, друг път абсолютно очевиден като надписите с повтаряща се една и също дума като „убийство“ или „дете“, цикъла с брадите – супер забавен или играта на думи с гей жаргона, където те са ненадминати.
Артистичното наследство на Гилбърт и Джордж е събрано и организирано лично от тях в бивша пивоварна – в Ийст енд, къде другаде. Там всеки желаещ може да отиде и да види голяма част от творбите им на едно място срещу символичния вход от пет лири („не ни се иска случайни хора да влизат само за да ползват тоалетната“).
Девизът на Гилбърт и Джордж е „Изкуство за всички“. Двамата иронично казват, че целта на попечителския им фонд е и изкуството им да остане вечно, „както на всички им се иска“. Всъщност да, иска ни се – на света винаги трябва да има Гилбърт и Джордж.