Автор: Елица Павлович Instagram: @elitzapavlovitch
Сред всичките 26 издания на Vogue по света, няма нито едно по-смело и екстравагантно от италианското. Причината вероятно е в това, че италианките никога не са имали нужда някой да ги учи на стил и мода, така че изданието е ангажирано с много широк аспект от социални и културни проблеми, пречупени през призмата на модерното и актуалното. Това се дължи най-вече на влиянието на Франка Соцани – германист и философ по образование – която управлява списанието от 1988 година до смъртта си през 2017. Всеки ден в продължение на години тя пише в сайта vogue.it по един кратък текст на актуална тема и той почти никога не е за мода. Това до голяма степен определя и политиката на списанието, която продължава и до днес.
Този месец в италианския Vogue няма да има нито една снимка.
Две са цитираните причини, с които главният редактор Емануеле Фарнети обяснява решението си – първата е меморандума на всички главни редактори на Vogue, който беше публикуван в края на миналата година във всички издания по света и обяснява ценностите, зад които списанието застава. Текстът е кратък и заради това пределно абстрактен, пълен с модерните и задължителни понятия за „толерантност“, „устойчиво развитие“ и „опазване на околната среда“. Втората причина е описана от Фарнети с конкретни числа, базирани на производството на най-обемистия брой в годината – септемврийския – 150 човека, 20 полета, 10 пътувания с влак, 40 автомобила, ток, пластмасови пакети с дрехи, изхвърлена храна и така нататък.
Всичко това е вярно и неоспоримо, но историята на списанието познава и много по-скандални корици и авангардни решения, сред които осемте илюстрации за януарската корица изглеждат като пореден, логичен епизод.
През 2011 година с цели две корици и фотосесии Франка и нейният любим фотограф и съмишленик Стивън Мейзъл (той снима абсолютно всички корици по време на почти 30-годишния й мандат, без една единствена) се включват в дискусията за това прекалено слаби ли са моделите в списанията. Първата корица е на ключовия септемврийски брой, на която Стела Тенант е дигитално деформирана, за да изглежда, че талията й е 35 сантиметра – рекорд от книгата на Гинес, принадлежащ на Етел Грейнджър. Няколко месеца по-късно Карли Клос, тогава едва на 19, се появява снимана гола, в напълно пристойна поза, слаба колкото е нужно в модата за обичайния размер 0. Реакциите на тази „анорексична“ фотосесия са толкова остри, че снимките са свалени от сайта. През юли 2005 година на корицата на Vogue се появява Линда Еванджелиста, подкрепяна от медицинска сестра и с бинтована глава – директна алюзия с пластичните операции, които са норма в света на модата. Това е първият случай, когато корица на Vogue е отразена откровено социална тема по толкова ироничен начин. Корицата на Мейзъл през декември 2009 е досущ като компилация от снимки от Instagram, далеч преди селфитата и уж случайно уловените моменти да станат мейнстрийм. През 2008 година Соцани и Мейзъл издават така нареченото Black Issue – брой на Vogue, в който има само черни модели. Критиките не закъсняват – избраните лица, начело с Наоми, са с европеидни черти, абсолютно „Барби“-тип, но броят придобива култов статус, допечатван е няколко пъти и в момента може да се купи само срещу солидна сума. На корицата на Vogue през 2010 година се появява Кристен Макнами, легнала сред петролни петна след разлива в Мексиканския залив. Vogue Италия са и първото модно списание с 3D корица и фотосесия. Списъкът може да продължи.
В края на десетилетието, което приключи през 2019, се появиха безброй лични или публични класации за корици или списания на 2010-те и във всички тях италианското издание на Vogue присъства задължително, при това на повече от една позиция. Емануеле Фарнети вече заложи присъствието на изданието и в класациите за настъпващите 10.
Comments