През 2018 година е поредният регистриран случай на посетител в галерия Уфици, който от емоция получава инфаркт пред „Раждането на Венера“ на Ботичели. Това състояние има име, нарича се синдром на Стендал и е ексклузивно свързано с Флоренция – хората буквално се разболяват от прекалено много красота.
Интересно е, че в Лувъра или в Тейт например, никой не страда от този синдром. Ето защо много хора смятат, че има и нещо окултно в това явление във Флоренция. Дали Ботичели не е замислил Венера като заклинание, дали Микеланджело не е поставил в погледа на Давид нещо лошо... В началото на XVI век например, широко се смята, че Давид гледа със зли очи на града и общо взето хората до ден днешен избягват погледа му. И ако не е нищо окултно, защо тогава Ботичели например не действа така на зрителите в Националната галерия в Лондон, защо там хората се разминават с вредни странични ефекти?
Отговорът е под носа ни, но първо – какво точно е синдром на Стендал?
Синдромът на Стендал е диагностициран за пръв път във Флоренция през 1979 година от психиатър, който определя това разстройство и лекува над 100 пациента сред посетителите на града почти по едно и също време, които описват едни и същи симптоми. Този синдром може да причини замайване, объркване, припадък, повишен сърдечен ритъм и дори халюцинации. Нарича се синдром на Стендал, защото писателят, през 1817 година, посещавайки катедралата Санта Кроче, в която се намират гробовете на Микеланджело, Макиавели и Галилео Галилей и гледайки фреските на тавана е обзет от страхотна емоция, за която пише:
„Бях в някакъв екстаз от идеята да бъда във Флоренция, близо до великите мъже, чиито гробници видях. Погълнат от съзерцанието на възвишената красота, стигнах до точката, в която човек се сблъсква с небесни усещания.“
Причината този синдром да се проявява само във Флоренция е, че концентрацията на впечатления от великото изкуство спрямо компактността на историческия център е диспропорционално. Центърът е с малка площ, отвсякъде гледат статуи, олтари, стенописи, куполи, уникални врати. Дори болницата Санта Мария Нуова, която приема страдащите от синдрома на Стендал, е от XV век и в нея Леонардо да Винчи е правел дисекция на трупове.
За любителите на изкуството тръпката да пристигнат на място, където е събрана толкова много история и където срещат всички герои на Ренесанса може да доведе до този катарзис. Ако обичате шегичките (аз да), една широкоразпространена е, че синдромът се дължи на това, че опашките причиняват стрес и по-слабите сърца не издържат.
Но тази странна естетическа болест е доказателство за осбената сила на ренесансовото изкуство. Това, което виждаме във Флоренция, откакто Джорджо Вазари започва да строи Уфици през 1560 година, създава самата идея за изкуството, каквото го познаваме като нещо, което е хипнотично привлекателно.
Медичите и другите ренесансови фамилии силно са вярвали, че изкуството може да ги направи щастливи, мъдри и цивилизовани като древните римляни, които почитали. И до днес „магията“ работи, защото Ботичели (който умира през 1510 година), за когото се смята, че е рисувал неговото Благовещение с директна ангелска помощ, и останалите гении, които живеят в този кратък отрязък от време, хвърлят отблясъци, които все още можем да усетим дори физически, независимо от всякакви съвременни неуредици.
תגובות