Напоследък много модерни станаха статиите из най-различни лайфстайл издания, които се преписват едни други, колко е хубаво да се правят виртуални музейни разходки, сякаш това никога не го е имало и галериите ги откриха с пандемията.
Хвалбите за „удобно посещение от дома“ и как ще се възхищаваме на световните шедьоври и луксозните зали по принцип не са съвсем лишени от смисъл. В момента разглеждането на картини в свръхвисока резолюция е къде къде по-съдържателно от екран – научава се повече така, отколкото с блъскане с хора по коридорите. Но да видиш творба в оригинал носи това, което се нарича „спомен за цял живот“ и е съвсем различно, така че никога не се отказвайте да посетите галерия Уфици!
Аз реших да се разходя все пак по така рекламирания виртуален тур в Уфици и да придобия впечатление лично. Отворени са 10 стаи, някои от които бяха открити миналата година. Маршрутът започва от „Залата на династиите“ с портретите на важните фамилии от Медичите във Флоренция до Делла Ровере в Урбино. После се минава през венецианската живопис от XVI век, където се съдържат шедьоври като Венера от Урбино и Флора на Тициан, Тинторетото с „Леда и лебедът“, „Форнарина“ на Себастиано дел Пиомбо, „Венера и Марс“ на Веронезе.
Благодарение на „усъвършенстваните технологии за създаване на виртуални обиколки“, „внимателно са възпроизведени в детайл“ са 55 произведения, които могат да се видят така, сякаш зрителят е пред тях. Никак не лоша идея. Освен това се твърди, че всяка картина може да бъде внимателно проучена и чрез щракване върху съответния подпис, ще се появи цялата необходима информация за работа на италиански или английски.
Какво се случи за мен на практика. Навигацията из залите е точно както работи Google Earth ( и Art). Действително можеш с мишката да се разходиш и да поспреш пред картина. Заставането пред някои от картините е цяло изпитание и много опити с мишката. Същото важи и за това да напаснеш все пак ъгъл на нивото на очите без отблясъци. Висока резолюция и детайл не могат да се видят, защото веднага щом кликнеш на картината с очакване да се „навлезе“ в нея т.е да увеличиш, отиваш на друго място. Резолюцията е по-скоро посредствена, както и увеличението. А „цялата необходима информация“ се изчерпва с основна такава – художник, година, вид и размер. Не съм сигурна дали всички или само някои имат и препратка „vai alla schieda”, която отваря нов прозорец към общите части на сайта, където вече човек може да прочете статия за самата картина. За разлика от други музеи като МЕТ например, тук аудиогид няма.
Тоест, имаме една съвсем базисна навигация, която на моменти е трудна, и препратки към описания. За сметка на това игривата мишка много лесно насочва погледа към тела на климатици, противопожарната инсталация и разни такива неща като дръжки на врати, фотоклетки и прочие, които човек никога няма да забележи, ако е в галерията.
Изводът ми е, че ако трябва да дам оценка на виртуалния тур в Уфици от 1-10, като 10 е най-високата, моето впечатление е за 3.
Единственият смисъл човек да се „разходи“ по този начин, е да види какво е в залите на част от първия етаж, който няма нищо общо като атмосфера с втория, и все пак да зърне как са подредени в действителност оригиналите на тези картини, някои от които са сред най-големите шедьоври на изобразителното изкуство. Изключително много по-смислени са зоните на сайта като https://www.uffizi.it/en/artworks, за четящи и любопитни хора.
Иначе линкът, от които можете да направите обиколката е тук: https://www.uffizi.it/mostre-virtuali/uffizi-virtual-tour
Comentários