Вечер над Арно, особено есенно време, когато зданията наоколо се сливат с есенните цветове, е най-хубаво. Ако имате късмет, точно в такава вечер есенната мъгла ще се оттегли и залязващото слънце ще оцвети реката и мостовете в нежно розов цвят, а после златното от вечерните лампи и спускащия се здрач ще превърне гледката в синьо-лилава.
Мостът Санта Тринита е мястото, откъдето се вижда най-хубавага гледка към Понте Векио по всяко време, но най-вече привечер. Точно тогава там има винаги поне по няколко фотографа, които чакат да видят този естествен спектакъл, но и минувачи, които имат късмета да минават по този мост всяка вечер и винаги да поспират за малко, за да се потопят в красотата наоколо. Много хора смятат, че понте Тринита е най-красивият мост в света.
Мостът, който е най-флорентинският от всички, живее собствен живот – спокойно наблюдава случващото се на съседния и бди над Флоренция, но не с лъвове, а с два овена, които се виждат под централната му аркада. Те не са просто декорация. Имат функция. Овенът символизира войнствения дух на Флоренция. Главата на единия е насочен към понте Векио – той е пазачът от реките, идващи от планините Касентино, които заплашват Флоренция с наводнения. Вторият гледа към понте Карая – проходният мост, който пази града от нападение на чужденци. Този пазител овен бди за пизанци, въпреки че е строен през XVI век (преди това е бил дървен от XIII в.), когато Пиза вече принадлежи на великото херцогство Тоскана, но недоверието към тях така и не изчезва.
Някога, под аркадите на понте Тринита е имало 12 пазители на Флоренция. През 1944 година мостът е унищожен от германците при отстъплението им. През 1958 година, след реконструкция, е отворен отново. Оттогава само два от дванадесетте пазителя се връщат на мястото си, за да защитават града.
***
Аперитивът с изглед към двата моста: Il Borro (Lungarno degli Aciaiuoli, 80)
Сладоледът с изглед към двата моста: Gelateria Santa Trinità (Piazza de'Frescobaldi, 11)
Comments