Това лято бях в Болоня само един път. За мен този град е моята „втора София“ – когато имам нужда от хора, различни лица, глъчка, прилично количество градски хаос, заведения или културни събития, посоката ми е центъра на Болоня. Обикновено това е нормална част от живота, която не си заслужава споменаване, както не си заслужва да споменеш, че си си купил шампоан например, но в случая в Италия Ковид-19 ни научи да не взимаме вече нищо за даденост. След локдауна познатите улици бяха различни – постоянните контроли дали си с маска, дали случайно не си си показал носа от нея, колко ти е температурата, дезинфекцирал ли си си ръцете преди и след като излезеш от магазина, стоиш ли на дистанция и недай си Боже да кихнеш на публично място, промениха много средата, а и отношенията – в страната на прегръдките, целувките и ръкостисканията дори не помня кога съм се ръкувала с някой.
В началото на септември все още не се чувствах съвсем комфортно да се разхождам без да отивам никъде, но си намерих повод. Болоня ме посрещна пробуждаща се. Благодарение на тези 80 хиляди студенти от цяла Италия и още няколко хиляди от целия свят, градът започва да прилича на себе си. Минувачите не са чак колкото сме свикнали, но не са и малко. Туристи почти или изобщо няма. Кафенетата на площада са празни, но уличките зад базиликата Сан Петронио са оживени от млад, усмихнат и влюбен народ. В зоната на кулите Азинели и Гаризенда е същото и дори по-натоварено. Пиаца Верди е прегърнала, както винаги, студенти и болонези, които си пият аперитива и говорят шумно. Около църквата св. Стефан е същото. Маските са по-скоро изключение, отколкото правило, но все пак има не малко младежи, които ги слагат, когато се разминават с повече хора. Опашките за джелато се вият извън малките джелатерии в центъра, които са намерили изобретателни начини да отдалечават клиантелата, която влиза вътре. Заедно със студентите, се връща и живота в Болоня.
Болоня винаги е бил много оживен град, но тази оживеност не се дължи на туристи, а именно на университета, който носи духа на Болоня вече 1000 години. В последните няколко години обаче градът доста се развива туристически и вече не е „спирка на влака между Флоренция и Венеция, на която никой не слиза“, а The next big thing. Три милиона туристи годишно вече идват, което е далече от статистиките на Флоренция (12 милиона) и Венеция (20 милиона), но след локдауна въпросът май вече не стои да се достигнат тези статистики. В центъра на Болоня отвориха много заведения, в някои часове улици станаха само пешеходни, за да поемат още хора. Естествено, с увеличеното търсене дойде и предлагането, така че в момента вирусът Airbnb съсипва цели квартали, подобно на Флоренция и Венеция. Формулата и тук се повтаря – жителите се изтласкват от центъра, нараства броят на вериги и нискокачествени заведения и това доскоро изглеждаше като необходимото зло, за да се развива града като туристически. Но сега много хора се питат "Трябва ли?".
Местната политика е да популяризира Болоня като град с огромно културно-историческо наследство, което не отстъпва на другите големи туристически центрове. Освен наличните дадености се правят и големи въшни събития като амбициозните изложби набират скорост (в момента има голяма на Моне и други импресионисти). Преди 10 години трябваше да пътуваме до Милано, за да видим нещо голямо, а от няколко години Болоня и околните градове налучкаха златната жилка, откриват важни и големи изложби, за които се стичат хора от цяла Италия. Разбира се, Болоня е и "Дебелата" – кулинарната столица на Италия, която слава привлича вероятно по-голямата част от тези 3 милиона туристи годишно.
Това също е Болоня. :-)
Туристическата индустрия е сред най-тежко засегнатите в Италия. Но, докато се разхождах из любимия ми град, си мислех, че това е и възможност да се преосмисли в каква Италия искаме да ходим на екскурзия, в каква Италия искаме учим, да се развиваме или да живеем.
Най-големите тенеденции, които се очертават за туризма в страната изглежда са свиването и разширяването. Свиване на бройката (по-малко туристи, ако изобщо има групи, от по шепа хора) и засилване на туристическия интерес извън горещите точки. Туристите няма да се трупат пред Понте Векио във Флоренция, както преди и няма да си рискуват здравето в тълпите пред моста на Въздишките във Венеция. Туристите ще искат друг тип преживявания в Италия – по-автентични, по-камерни, по-внимателно и индивидуално подбрани.
В този смисъл каква велика възможност е това за Болоня – да натисне малко паузата и да види отвъд възможностите за мега субсидии и да намери нови подходи в туризма (както ми се струва че правят в момента Равена). И вместо да върви по пътя, от който Флоренция и Венеция така или иначе се връщат, да се адаптира по нов, екологичен и умерен спрямо амбициите си начин. Точно, както си представям The next big thing.
Komentáre