Историята е щедра на разкази за куртизанки, любовници и придворни интригантки. Но е мълчалива, когато става въпрос за жени артисти и почти безмълвна за жени учени и философи. Лесно е човек да остане с впечатление, че такива изобщо не е имало, но всъщност това не е точно така – имало е, макар и имената на малко от тях да са останали до днес. През 1690 година например, в книгата си Mulierum philosopharum historia, Жил Менаж е описал десетки жени, чиито имена е откривал, докато е изучавал стари църковни ръкописи. Описал е 65 жени философи. Според Умберто Еко жени философи и юристи е имало, просто с времето техните идеи са били присвоявани и личностите им забравяни.
В сянката на Двете Кули на Болоня обаче ситуацията е била малко по-различна. Болоня е олтар на знанието в Италия, заради най-стария университет в западния свят. Тукашната Алма Матер е на хиляда години и животът на града е просмукан от академичната атмосфера и днес. Университетът е бил донякъде включващ и дори стимулиращ жени да се развиват, да стават доктори на науката и да преподават. Брояли са се на пръсти, но ги е имало. Така че, ако е имало някъде повече жени в науката и философията, то мястото е това. Открих такива жени сравнително наскоро, заедно с местата, на които могат да се „срещнат“ днес, в съвременна Болоня. И сред тях първа е Бетисия Годзадини.
Бетисия Годзадини е била първата жена преподавател в университет.
Животът й е повече легенда, отколкото документ. По някаква причина една и съща история се разказва за нея и за още една жена, живяла столетие след нея, Новела Д'Андреа. Описано е, че и двете са преподавали на студенти „зад завеса“. Много е вероятно всъщност и двете да са го правели, защото това е било изискването, не защото историята е сляла двете личности с времето.
Бетисия се родила през 1209 година в богато болонско семейство. Била е от малка с изключителни интелектуални заложби. За разлика от героините на феминизма на XX и ХХI век на Бетисия изобщо не й се налагало да се бори, за да бъде приета в този окупиран от мъжете свят. Обратно – от университета са настоявали тя да учи. Ето защо това, че е посещавала лекции облечена като мъж не се дължи на това, че е криела пола си в неприветлива среда. По-скоро е било мярка, за да не „изкушава“ мъжете.
Бетисия завършила право с всички възможни отличия и се изявявала като забележителен оратор. Неин ментор е бил самия Акурсио, един от най-големите юристи в историята, поставил основите на европейското право. След като се дипломирала, Бетисия преподавала у дома си. Нужни били две години на академичните лидери да я убедят да се върне в универистета и да стане преподавател. В крайна сметка тя се съгласила и така се превърнала в първата жена университетски преподавател в историята.
Една от легендите за Бетисия е, че е била жена с голяма красота и, ако се съди по бюста й, който се намира в историческия музей в Болоня, е била точно такава. Тя е преподавала зад завеса (на някои места се говори за „воал“), за да не разсейва с красотата си студентите. Други пък смятат, че това е просто неправилно описание на мястото, където по принцип са заставали преподавателите в лекционната зала.
Бетисия е била толкова популярна, че понякога е изнасяла лекции и по площадите, за да може да я чуят повече хора. В основата на бюста на Годзадини е написано: „Любяща дъщеря, много известна в две насоки – публичното право и погребението на епископа. Разцъфва през 1242. Умира 1261“. Втората й слава се отнася към ораторските й умения. При погребението на Енрико делла Фрата, епископът на Болоня, на нея дали честта да изнесе погребалното слово от името на папата.
След това не се знае много за Бетисия. Дали е имала семейство, например. Но се знае как е загинала. През ноември 1621 година след проливни дъждове водата на река Идиче придошла. В това време Бетисия била на гости във вилата на юриста Акурсио и сина му Франческо, които вече работели активно върху митичното произведение Magna Glossa (96 хиляди коментара върху юстиниановото право). Денят преминал в дискусии, а в края му гостите били придружени до дома на Франческо, разположен до реката. Нивото на водата обаче било все по-високо и страховито и Бетисия, заедно с няколко студенти решили да напуснат къщата. По пътя към града се приютили в друга къща, но водата подкопала основите и къщата се свлякла в реката и всички загинали. Името на тази улица е променено после на Малграда (което значи „лош проход“на латински) и напомня именно за тази трагична нощ и днес.
За да отбележи смъртта й, университетът обявил траурен ден в чест на Бетисия Годзадини.
Така, в една Европа, затънала в Средновековието, където Инквизицията била вперила поглед основно в жените, и дори още повече към такива, дръзващи да знаят нещо повече от Божието слово, славата на една жена в Болоня процъфтявала. Как е избегнала църковната ярост – дали защото е била благородничка, или статусът на самия град я е предпазил по някакъв начин, не се знае. Защо толкова се е колебаела да каже „Да“ и да преподава в университета също няма да разберем. Но знаем, че е била първата от не малко забравени жени, чиито имена започват отново да се чуват, след толкова много векове тишина.
コメント