top of page

ВЕНЕЦИЯ СЕ ДАВИ, НО НЕ ПОД ВОДА



Този път проблемът в лагуната не е водата. Коронавирусът и високите наеми потапят Венеция дори по-бързо от приливите – никакви туристи, работещи без бъдеще, собственици, които не намаляват наемите и бързо топящи се спестявания – познат не само във Венеция, разбира се, но много очевиден сценарий към тоталния фалит и изчезването на вековни малки бизнеси.


Според Confartigianato (асоциацията на занаятчиите) във Венеция средното намаление на доходите е -38,6%, но ако се извадят от сметката категориите на електротехници, водопроводчици, бояджии, и продажби на имоти, ситуацията е доста по-лоша. Ясно е, че без подкрепа скоро магазините и традиционните занаятчийници за стъкло, маски, подаръчни артикули, злато, типография и дори сладкарници ще са в историята.


Проблемът е в намирането на решение да се намерят начини частните собственици да намалят наемите (не всички наети помещения са частни, една част от тях са общински, а общината вече е намалила наемите). Това изисква подкрепа от администрацията на града, каквато до момента решителна няма и хората започват да губят търпение.


Един пример е Франко Скалабрин, 55-годишен майстор на стъкло и маски. От няколко седмици този човек може да се види да обикаля Венеция с клоунски нос и маска, и казва, че това е неговия протест срещу това управление на клоуни. Скалабрин има магазин в Кале де ла Пескария, близо до Рива делли Скиавони.


„В продължение на 33 години винаги съм плащал наема. Собственикът ми отмени наема през последните месеци на локдауна, но след това всичко се върна към предишното. Жалко, че освен в някои почивни дни, градът е празен и вече няма туристи от круизните кораби, които често спят в хотела в близост до магазина, нито тези от Пунта Сабиони, нито американците.”


За хора като Скалабрин решението е постановление, което да принуди собсвениците да намалят наемите наполовина и дори да го отменят до края на този кошмар. Тук обаче идва и друг проблем – собствениците плащат солени данъци върху наемите, от които никой не иска да се лиши, а и за някои от тях това е доходът им. Да не говорим, че туристите няма да се върнат на следващия ден, след като коронавирус вече няма. 2020-та ще окаже траен ефект върху пътуването, туризма, какъвто го познаваме, потребителското поведение и човешкия контакт по принцип, така че възстановяването ще е трудно и бавно.


Резултатът е, че Венеция се дави, защото 75% от занятчийския бизнес и дребната търговия в града са на границата: „Тези, които се надяваха да възстановят клиенти през коледния сезон, ще получат студен душ“, обяснява Де Чечи, секретарят на асоциацията във Венеция.


Ситуацията изглежда патова и не касае само дребните тръговци и занаятчии. Във Венеция оперират неправителствени и културни организации и други, които също плащат наеми на собствениците на палаци и т.н. А собствениците не са само частни лица – има и доста богати фондации, които притежават значителни жилищни и търговски активи, включително магазините на много занаятчии. Те също не са никак отзивчиви към апелите.


За момента има съгласие на общината да отвори кръгла маса. Дали хората имат време да изчакат резултатите от такава, е друг въпрос.


Comments


bottom of page