Ангажираност към собствената камбанария, местен патриотизъм
До средата на XIX век Италия не е единна държава. През цялата й история отделни градове преминават в различни ръце, воюват, влизат или излизат от коалиции, а след възходите следват падения. Постоянно за самоличността на италианеца остава само родното му място. Там животът се случва около полощада, църквата с камбанарията (campanile), където хората говорят твоя диалект, а тази част от живота, който все пак може да се предвиди, се движи по правилата на малката общност. Всички останали са хора чужди и странни. С тях се воюва, те имат ужасни порядки, те са непредвидими и за тях говори с прякори, поговорки или сарказъм – както Данте е описвал жителите на Пиза, например.
В тази мъничка рожденна вселена италианецът култивира не само враждебното си отношение към чужденеца но и издига в култ уникалността на неговото paese.
Според една разпространена легенда думата campanilismo се отнася до историята на камбанарията в град Сан Дженаро Везувиано близо до Неапол: до 80-те години на миналия век на източната му стена няма часовник, така че жителите на съседна Палма Кампания да не могат да разберат колко е часа от тях. Според друга легенда, терминът произхожда от съперничеството между двете села Сан Панкрацио и Лучиниано. В Сан Панкрацио имат купел и камбанария с четири камбани, докато в Лучиниано само ниска камбанария с три камбани. След много страдания и унижение от този факт, през първата половина на ХХ век местният свещеник Дон Визибели построява 30-метрова камбанария, непропорционално висока за малкото селце, окачвайки в нея четвърта камбана. Така най-накрая камбаните на Лучиниано бият по-добре и се чуват по-далеч от камбаните на Сан Панкрацио.
Ролята на камбанариите за формирането на местната идентичност е особено забележима в най-равнинния регион на Италия - долината на река По. Това е равнинната земя, снимана от Бертолучи и описана от Гуарески, над която се стеле гъста мъгла няколко месеца в годината. Нищо не се вижда, освен осветения часовник на камбанарията. А тя трябва да е различна, най-красивата и по възможност най-високата, за да може пътникът да разпознае дома си.
Кампанелизмът, тази местна ревност и вкопчване в родното, е несъвместима с обединена Италия, където се смята, че един народ не може да е съставен от воюващи групички. В допълнение campanilismo се счита и за един от източниците на непотизъм и корупция – да предпочиташ своите хора. Думата има негативен отенък и не изчезва от народопсихологията, вероятно защото век и половина е малко време.
Comments