Наричат "Ка Д‘Оро" божествен танц между камък и въздух. Този палат на левия бряг на Канал Гранде е може би най-известният в Италия и както много често се случва, историята му започва със сватба.
Дали бракът на богатият търговец Марино Контарини с младата наследница Сорадомор Зено е бил по любов, няма да разберем никога. През 1406 година това изобщо не е имало значение. Знае се обаче, че Марино е извлякъл големи ползи от този брак под формата на щедра зестра, в която се включвали и няколко имота в района, включително "Ка‘ Зено", която гледала към Канал Гранде. В нея се настанили да живеят мадоженците. Но шест години по-късно, през 1412 година, изглежда, че конфликт с фамилията Зено променил ситуацията и за Марино, а и за нас днес.
Защото тогава на търговеца му се наложило да откупи отново терените, депозирайки зестрата на съпругата си, за да се защити от претенциите им. Във венецианските държавни архиви има запазена разписка от 12 август 1412 година, в която е описана сделката. В нея се включва и имот с много големи размери – достатъчно, за бъде наричан Domus Magna. От него произлиза "Ка Д‘Оро", или къщата от злато, може би най-известният палат в Италия и вечна емблема на най-красивия град на света – Венеция.
Има спорове дали Марино е съборил всичко, за да построи този палат, или е използвал вече съществуващата "Ка‘ Зено" за основа на строежа на новата Ка‘ Гранде („голяма къща“). Второто е по-вероятно. Но след смъртта на съпругата си Контарини се заема със строеж, който се разгръща от 1421 до 1443 година. Знае се, защото всеки проект, всяка покупка, всеки договор и всяка квитанция за плащане са съхранени и се пазят 600 години след това. От тези документи, в голямата си част подписани лично от Контарини, става ясно, че той не само не е пестил пари и усилия, а е бил и идейният двигател на проекта.
📷
Имал е такива хрумвания, че най-изявените архитекти, майстори, декоратори, гравьори, скулптори са разширявали границите на креативността си, за да предлагат оригинални решения, които да изпълнят замисъла на Контарини. Толкова, че накрая тази "Ка‘Гранде" вече била позната като "Ка Д‘Оро" („къща от злато“).
Палатът е истински триумф на обединението между финансов капитал с духовни ресурси, хармонизирали приноса на много талантливи артисти и школи с икономически интереси. Но и забележителен документ за самия Марино – човек, който по всичко личи, че е бил много интелигентен, щедър, внимателен и готов на саможертви, за да реализира интересите си по най-добрия начин. И всичко това – без за миг да пренебрегва делата си, свързани с търговия през Средиземно море.
От архитектурна гледна точка "Ка Д‘Оро" е пример за готическа Венеция. Смята се, че асиметричната фасада се дължи на това, че са използвани стари основи на сграда – размерите на парцелите не са били такива, че да позволяват изграждането на голяма и права фасада. Асиметрията е отразена и в плана. Сградата е във формата на буквата С.
Отляво се отваря портал със стъпала, водещи до водата, има док за лодките, откъдето после се стига до голям атриум, ограден от малки странични стаи (ползвани за склад). Отдясно няма достъп до канала, множество малки стаи водят до красив вътрешен двор с червени тухли. Там се намира и прочутото стълбище от камък от Истрия, водещо към втория етаж – подобно пълзящо растение, в което се преплитат листа и алегорични женски фигури, символизиращи Правосъдието, Силата и Благотворителността. Какви ценности, нали? На горния етаж са частните помещения. 📷
Това, което остава обаче най-интересно за туристите, е фасадата – разделена е на две асиметрични части: лявата е напълно празна, а дясната е богато декорирана с цветен мрамор в пастелни нюанси (зелено, бяло и розово). Едва ли има човек, който да не направи веднага асоциация с бродерия, която сякаш излиза от мрака на нищото и е прекъсвана от тези празни пространства, които говорят за двойнствеността на живота: вън-вътре, обществено-лично, камък-въздух… всичко e умело затворено в рамка, в която кръстовидните елементи с различни височини придават усещане за движение, открояващо се на фона на небето, само по себе си напомнящо въздушна дантела.
📷
След смъртта на Контарини "Ка‘ Д‘Оро" минава в ръцете на сина му Пиетро, дете от втория му брак с Лучия Корнер. Но след смъртта на Пиетро, палатът изключително много запада, поради честата смяна на собствеността. Най-черният период на палата съвпада с пристигането на руския принц Александър Трубецкой и неговата любовница –танцьорката Мария Талиони, които наемат венецианския архитект Джовани Батиста Медуна, който напълно префасонира и съсипва готическата фасада с нови „обогатяващи“ я елементи, които са напълно несъвместими с нея. Тази трагедия приключва в края на XIX век, когато палатът е купен от барон Джорджо Франкети – патрон на изкуството и собственик на голяма арт колекция. Франкети посвещава живота си на това да възвърне истинския блясък на "Ка Д‘Оро". Днес, по силата на завещанието на барон Франкети, палатът е собственост на държавата, която го превръща в сегашната галерия „Джорджо Франкети“, където колекцията на Франкети е обогатена с произведения на Тициан, Карпачо, Сансовино и др.
Разбира се, през 2019 година "Ка Д‘Оро" е и в сърцето на венецианското Биенале, което започна преди дни. Там в момента може да се види колективната изложба Dysfunctiona.
📷
Тази статия е публикувана първо в Момичетата от града.
Comments