Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
„Да работиш е кофти професия“ – така се нарича инсталацията на Маурицио Кателан на биеналето във Венеция през 1993 година. Какво представлява произведението му – ами, нищо, той не създава нищо, просто дава под наем предназначеното за него пространство на една рекламна агенция и тя слага там реклама на парфюм. Обаче Маурицио е толкова готин, че останалите художници на биеналето нямат нищо против, че творбите им се намират около търговски билборд. Пък и заглавието си го бива.
На 21-ви септември Маурицио Кателан навърши 60 години. Направо не е за вярване, защото той все още е забавен и скандален както в началото на кариерата си, а на хоризонта изобщо не се задава някой с неговото чувство за хумор.
Маурицио Кателан е роден в Падуа в семейство на чистачка и шофьор. В училище не му върви, но пък е пръв хулиган, първите му „пърформънси“ са в църквата, където рисува мустаци на статуите на светците. Той започва да се занимава с изкуство без никога да е получил формално образование и нарича себе си не художник, а „работник на изкуството“. Самият той казва, че отначало е работел, колкото да оцелее, но след това решил да прави обратното – да оцелява без да работи и така стига до изкуството и до много, огромна по обем работа. Но това е животът, за който мечтае.
Първата му самостоятелна изложба се провежда през 1989 година. Вратата на галерията е заключена, на нея виси табела „Ще се върна скоро“. Това е. Тази „изложба“ бележи целия път на Кателан от там нататък. Има един небезизвестен случай, когато той решава да представи чужди произведения за свои, като ги открадва от съседната галерия, но намесата на полицията предотвратява реализацията на тази идея.
Следващата инсталация на Кателан във Венеция е едно хале, пълно с гълъби. Само че – мъртви. Поредният скандал, като случката провокира написването на една чудесна сръбска книга „Градина във Венеция“ на Милета Проданович. На света почти няма голяма и важна тема, по която Маурицио да не е изрази своето (скандално) мнение. Папата, затиснат от метеорит – моля! На протестите на Полша по темата художникът отговаря – „Това не е антикатолическо произведение. Това е само напомняне, че всяка власт си има срок на годност. Като млякото.“
Хитлер на колене, малък като молещо се дете, поставен пред Варшавското гето.
Препарирани коне, гледащи отвъд стената на залата, някъде отвъд видимото за човека. Самоубила се катеричка (с пистолет). Копие на главата самия художник, подаваща се от дупка в пода в залата за нидерландско изкуство в музея в Хага. Пинокио, удавен в басейн…
В последните години особено популярни станаха две от произведенията на Кателан. Едното е златната тоалетна, собственост на музея Гугенхайм. По време на гостуването на експоната в имението Бленъм златната тоалетна е открадната. Проблемът е, че тя е истинска – тоест действаща, вързана е към тръбите в имението и кражбата предизвиква наводнение и сериозни щети.
Другото са, разбира се, трите банана на изложението Арт Базел в Маями. Всеки от тях струва по 120 хиляди долара, като два са продадени, а третият е изяден в рамките на пърформънс, наречен „Гладния художник“. Твърди се, че лично Деймиън Хърст искал да купи един от бананите, но Кателан му отказал. Разбира се.
Не е изненадващо, че издаваното от Кателан и неговия партньор списание се казва „Тоалетна хартия“ и започва като проект, съставен само от страници, взети от чужди списания. Рекламата на първия брой е маниакална – безупречен маникюр на десет пръста, отрязани от ръцете.
Той е смешен, нахален и талантлив. Преди осем години заявява, че спира да работи, но за щастие след това размисля. Какво ли ще е следващото от Кателан? Ще видим, със сигурност ще се разчуе.