Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Идвайки във Венеция от морето – а това векове наред е единствения път на чужденците към републиката – най-впечатляващата фасада е тази на Двореца на дожите. Построен е през ХІV век и от самото начало има за цел да покаже могъществото на града. Фасадата изпълнява тази функция отлично и до днес, а интериорът със сигурност е направен, за да вземе ума на посетителите.
Дворецът на дожите има много функции във времето и прилича на лабиринт, но в сърцето му има една най-прочута зала и ако човек би имал избор какво да посети, то трябва да избере това – залата на големия съвет. В нея векове наред заседават благородниците на Венеция и тъй като броят им е над 2000, то залата е огромна и декорациите й са съответстващо мегаломански.
В Залата на големия съвет се намира най-голямата маслена картина в света – 25-квадратни метра. Името й е „Рай“ и е нарисувана от Якопо Робусти, останал в историята с името Тинторето. Тя се намира в дясно от входа и е зад подиума на дожа, тоест на мястото, към което са обърнати очите на всички присъстващи.
Картината представлява детайлно изображение на рая, представен йерархично и с над 500 действащи лица, като абсолютно всеки персонаж е нарисуван най-старателно. В центъра са Христос и Богородица, възхождащи над херувими и серафими. До тях са архангел Гавлаил и архангел Михаил, който държи везните на правосъдието. Редът на престолите е спазен абсолютно точно, евангелистите са непосредствено под основната сцена, а светците са подредени в реда, който следват в църковната йерархия. В центъра на картината е божествената светлина, която от стената озарява дожа, който седи под нея.
Посетителят днес може да оцени огромния размах на произведението и неговата красота, както и колосалния труд, необходим за подобна картина. Всъщност картината е рисувана на части и тъй като Тинторето е вече доста възрастен, той няма сили да изпълни сам подобна огромна поръчка и част от елементите са довършени от неговия син Доменико. Тинторето не се и захваща по свое желание за този непосилен проект, той му е даден след като Паоло Веронезе умира, тъй като първоначално Веронезе и Басано печелят поръчката.
Струва си да се отдели малко време в разкошната зала и да се погледне на тази картина не толкова като декорация, а като символ, като говореща от стената така, както в днешно време в правителствените сгради се окачат знамена, портрети на национални герои и вдъхновяващи надписи. На стената Тинторето е нарисувал идеалния модел на света, който членовете на съвета познават – йерархията, върховната мъдрост, еднакво отделеното внимание на всяко лице, което ги прави равни пред бога – всичко това показва, че управлението на Венеция е огледално на небесното, че то носи в себе си неизменната и върховна мъдрост на божественото. Тази картина е демонстрация на убедеността на Венеция, че е напълно равна на Свещената Римска империя и на Папството.
Миналата година от тази зала се минаваше в инсталацията на Анселм Кийфър, построена върху идеята за тленното, изчезващото и унищоженото. Идеалният контрапункт на републиката, на божествения възход и светлината. Самата Венеция днес се намира някъде по този път от едното към другото – удоволствието на туриста е да открие за себе си отговора къде точно.