Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
Венеция е град на чудесата и нейните църкви са съкровищница от история, изкуство и красота. Те са над 400, разпръснати из целия град и всяка една разказва история и пази специални тайни. От зашеметяващите мозайки и сложни дърворезби, до богатото им културно и историческо значение, венецианските църкви са задължителни за всеки любител на историята, изкуството и красотата на архитектурата. Със сигурност ще бъдете много впечатлени и вдъхновени, ако посетите поне няколко от тях, изборът огромен – от най-непознати и малки до символи на цивилизацията като Сан Марко.
Една такава не много позната църква е св. Стефан (Chiesa di San Stefano), която се намира в сърцето на Венеция (в сестиерата Дорсодуро) и е една от най-старите в града. Произходът й може да се проследи до VII век, когато е построен малък параклис, посветен на първия християнски мъченик. Самата църква, както става обикновено, случайно или не е построена върху древен езически храм и останките му са включени в проекта на църквата, което я прави интересен символ на прехода между езичеството и християнството във Венеция. През вековете е разширявана, достроявана и ремонтирана до грандиозния пример за венецианска готическа архитектура, който виждат туристите днес. По време на венецианската република тази църква служи като център на религиозния и културен живот, а също така се използва за важни държавни церемонии и събития, включително инвеститурата на дожа, главния магистрат на Венецианската република. Пет дожа са погребани тук.
Червената фасада е украсена с деликатни скулптури и сложни детайли, а входът й е особено забележителен със своя резбован портал, от който се влиза в кораба на църквата. Вътре могат да се видят едни от най-великолепните примери за венециански витражи, изобразяващи религиозни сцени и такива от живота на св. Стефан. Цветовете на витражите са богати, живи и през тях минава топла светлина в църквата, така че там наистина има много специфична атмосфера, особено в ранния следобед.
В „Св Стефан“ могат да се видят произведения на Канова, Тиеполо, Паоло Венециано и няколко картини на Тинторето в сакристията, включително един от най-големите му шедьоври, „Тайната вечеря“, както и „Христос, който измива нозете на апостолите“ и „Молитвата в градината“. Тук се е намирало и неговото „Разпятие“, която в момента е в Галерия дел Академия.
Венецианците обичат легенди и мистерии и повечето са свързани с жени, така че „св.Стефан“ не прави изключение – според легендата млада жена, която живеела в църквата, била доведена до лудост от призрака на мъртвия си съпруг. Така че всички странни шумове и смущения се преписват на нея, защото обикаля наоколо до ден днешен.