Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
Легендата за осемте църкви във Венеция, основани от свети Магнус ( или сан Маньо), датира от средновековието и е очаровала поколения жители на града в лагуната. Според нея, светецът е основал тези църкви в различни части на Венеция в началото на VI век.
Свети Магнус е много уважаван светец във Венеция – неговата фигура е свързана с раждането и развитието на града. Много набожен човек, с голяма чувствителност към духовните нужди на хората, светецът решава да построи църквите на различни места в града, така че всеки да има достъп до християнската вяра. Всяка църква има собсвено значение и е използвана за честване на най-важните религиозни празници. Църквите са на Сан Пиетро Апостоло, Сан Рафаеле Арканджело, Сан Джовани Батиста, Сантисимо Салваторе, Санта Мария (Където сега се намира църквата Санта Мария Формоза), Сан Закария, Санти 12 Апостоли и Санта Джустина. За града тези църкви имат освен религиозно значение и място за събиране на обществеността, така че да имат място, където да обсъждат важните неща.
През 1459 година венецианският сенат постановява 21 декември за официален празник (на този ден останките на св. Магнус са преместени в църквата Сан Йеремия) като на този празник дожите правят поклонение в двора на църквата, а ръката на светеца е отнесена в базиликата Сан Марко и е излагана всяка година на 6 октомври в богат сребърен реликварий.
Според легендата първата църква е на Апостол Петър, който се явява на св. Магнус, докато се моли, и му поръчва да построи църква на негово име в този ъгъл на града, където е видял стадо овце и волове да пасат тревата в лагуната. Сан Рафаеле също се явява на св. Магнус и му заръчва да построи църква там, където се събират най-много пойни птици. Епископът приема и още една заповед от Спасителя, който му се явява във видение и посочва, че иска да построи църква в негова чест там, където ще види черен облак в средата на зараждащия се град. Богородица също се явява с поръчка – нейната църква трябва да е там, където светецът види спрял бял облак (точно там, където сега е църквата Санта Мария Формоза). Дванадесетте апостоли пък увещават Магнус да построи църква, където види струпване на 12 жерава. Шестият храм, посветен на мъченицата св. Джустина трябва да построи под лоза, под която пониква плод. А най-забележителната църква е тази на Св. Йоан Кръстител, който се явява на св. Магнус и го увещава да издигне не една, а две църкви – тази на негово име, и още една на баща му, пророкът Сан Закарий.
Някои от тези църкви все още присъстват във Венеция. Ето две от тях:
Сан Джовани ин Брагора
Сан Джовани ин Брагора е една от най-старите и важни църкви във Венеция и се смята за отличен пример за венецианска готическа архитектура. Църквата е претърпяла няколко ремонта и реставрации през вековете, но много от оригиналните й характеристики са запазени, включително красивите готически арки и великолепните стенописи. Една от най-забележителните характеристики на Сан Джовани ин Брагора са сложните каменни резби, които украсяват екстериора му,
изобразяващи сцени от живота на Христос и различни светци.
Вътре църквата е известна със своя просторен кораб и красив олтар, който се счита за един от най-добрите примери за венецианско ренесансово изкуство. Църквата съдържа и няколко други важни произведения на изкуството, включително поредица от картини на Тинторето и редица скулптури на известни венециански художници.
Санта Мария Формоза
Разположена в сърцето на квартал Кастело, Санта Мария Формоза е една от най-важните и разпознаваеми забележителности в града и е известна със своята архитектура, богата история и културно значение. Първоначално църквата е построена през 9 век и е посветена на Дева Мария.
През вековете е претърпяла няколко ремонта и разширения, а сегашният й вид е резултат от реновация, извършена през 15 век. Църквата е характерна с големия си купол, който се издига над главния вход и се вижда от много точки на града.
Най-впечатляващото в Санта Мария Формоза е красивият й интериор, който е украсена с фрески, скулптури и картини. Църквата също е дом на няколко важни произведения на изкуството, включително картина на Тинторето, дървена статуя на Дева Мария, и серия от фрески на Франческо Басано.
Легендата за осемте църкви на св. Магнус е жива още, защото тя има най-вече важно символично значение за Венеция. Изграждането им представлява разширяването и духовното израстване на града, а запазването им до днес представлява приемствеността и сплотеността на венецианците.