Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Венеция – град на море, кръстопът и пристанище е мястото в Европа, пострадало от всички чумни епидемии. За два века чумата идва в града поне 22 пъти, а през 1576-1577 година една трета от жителите на града умират по време на епидемията. Затова е обяснимо и оправдано, че най-красивите църкви и най-прекрасното изкуство в града са посветени на спасението от чумата. И на първо място е Скуола Гранде ди Сан Роко, наричана „Сикстинската капела“ на Венеция.
Скуола ди сан Роко е странно място – празна сграда, която не е нито църква, нито дом, само два етажа с картини, невероятни и огромни, като на втория етаж усещането наистина е близко до това в Сикстинската капела. Каква е историята зад това необикновено място?
Сан Роко е светец, чиято история е свързана непосредствено с чумата. Той се разболява и решава да се оттегли в гората, където да умре в усамотение – или в самоизолация, както бихме казали днес. В колибата му в гората го намира едно куче, което му донася самун хляб, Роко оздравява, а благодарение на хляба оцелява и се спасява. На картините Сан Роко обичайно е изобразен придружен от куче и повдигащ робата си, за да покаже възпалените си лимфи (бубони).
Венецианските братства, наречени „скуоли“, се появяват през втората половина на ХІІІ век. Освен за религиозни цели, те имат и чисто прагматични задачи и са нещо като нашите еснафи – обединяват хора от различни гилдии и професии, които не са от аристокрацията, с цел да им осигурят авторитет и власт. През ХV век свои скуоли във Венеция имат представителите на различните професии и националности, живеещи в републиката. Сан Роко е една от най-големите – тя е толкова авторитетна, че единствена успява да запази статута си дори при Наполеон, като макар да жертва имуществото си в града, остава да владее сградата на Гранде Скуола ди Сан Роко и едноименната църква, построена в прослава на светеца, чиито мощи скуолата купува през 1485 година. Дори днес братството съществува, състои се от 300 члена, които се грижат за безценното наследство, завещано им от предшествениците.
През 1564 година Скуола ди Сан Роко прави конкурс за художник, който да нарисува картините за новото им здание. Поръчката е много голяма и надпреварата е оспорвана, като на финала остават четирима финалисти, тоест четири венециански легенди – Тинторето, Федерико Зукаро, Джузепе Салвати и Паоло Веронезе. Спечелването на конкурса от Тинторето му печели лоша слава, която отеква и днес, векове по-късно. Историята е такава – задачата на финалистите е да представят проект за една от основните картини „Блаженството на Сан Роко“.
Тинторето рисува толкова бързо, че за него казват, че успява да завърши картината си докато другите я измислят. Нещо такова става и в случая – Тинторето прави готова картина и я поставя на мястото, където се предполага да бъде закачена и на конкурса заявява, че независимо от резултата, тази картина остава подарък. От една страна правилата на скуолите изключват те да отхвърлят каквито и да е подаръци и той трябва да бъде нает за благодарност, от друга така или иначе останалите картини трябва да са в същия стил и е най-лесно да изберат него. Така Тинторето започва да рисува картините за Скуола Гранде ди Сан Роко и прилежащата църква. С известни прекъсвания той рисува картините да края на живота си и в момента Скуола ди Сан Роко притежава 52 негови картини. Подобно на Сикстинската капела и тук говорим за огромни по обем и многобройни като сюжет изображения. Тинторето обаче работи с помощници и има своя система за бързо рисуване, наречена prestezza, което му позволява да стане най-плодовития художник на Венеция и да остави след себе си повече картини от всеки свой съперник.
Какво съдържа Скуола Гранде ди Сан Роко? На първия етаж има цикъл картини, свързани с ранния живот на Христос и с Богородица – от Богоявление до Възнесението на Мери. По стълбите има творби на Тиеполо, Джорджоне, Тициан, а на втория етаж са двете най-прочути зали – Капитоларе и Алберго, които са изцяло изрисувани от Тинторето. Капитоларе освен това има много богата резбована украса и десет скулптури от дърво, както и много особени фенери, които осветяват цялото това богатство без да дразнят очите. Двете зали са посветени на двамата спасители от библията – Мойсей от стария завет – още едно съвпадение със Сикстинската капела – и Христос.
Картините са динамични, всички фигури са нарисувани така, че погледът на зрителя отговаря точно на позицията му – ниско долу. Има летящи надолу с главата ангели, има светци с глави в облаците и огромни крака, всички сякаш са стъпили на ръба на битието. Ефектът е страхотен и много впечатляващ. Известно е, че поради скоростта си на работа и заради това, че е работел с други хора, Тинторето не винаги е предавал перфектни картини – някои са несъвършени и недовършени отблизо, но те и не са направени да се гледат отблизо, той много добре е знаел къде какво ще се вижда.
На площадчето пред Скуола Гранде ди Сан Роко е църквата, в която е погребан Тициан – за нея и гроба му може да прочетете в текста на Елена – Канова впрочем е погребан в същата църква, точно срещу Тициан, с не по-малко пищно надгробие. Така двамата велики художници на Венеция - Тинторето и Тициан - остават рамо до рамо във вечността.