Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
Тициан е символ на Венеция като моста Риалто, Канал Гранде, двореца на Дожите или карнавала. Венеция, а може би и Европа, не е имала по-плодовит и известен художник – в един момент е толкова прочут и желан, че няма император, владетел или обикновен богаташ, който да не иска портрет от Тициан, той е абсолютният художествен и венециански ренесансов символ. Художникът е рисувал толкова много, че ми се струва, че наистина е възможно да е доживял 105 години (както е написал самият той в писмо), но тъй като не се знае със сигурност в коя година точно е роден, се предполага, че е живял поне 86 години. Според легендата в края на живота си организира огромна вечеря на дълга маса с много празни столове, предназначена за всички значими хора в живота му, които е надживял.
Не се знае къде във Венеция е погребан, защото умира през 1576 година от чума и отнема двеста години, преди поне нещо от желанията му за погребение да се осъществи. Искал е да бъде погребан в базиликата Санта Мария Глориоза дей Фрари в подножието на олтара на Разпятието, за който подготвя последната си творба, Пиета, която остава недовършена и по-късно е завършена от Палма ди Джоване (намира се в Галерия дел Академия). Ако днес решите да посетите Венеция на Тициан, започнете именно от тази църква, за да видите паметника, дело на Джовани Канова (1790 г.). На него Тициан е в центъра с лавров венец, заобиколен от универсалната природа и гения на познанието със стаутите на живописта, скулптурата, графиката и архитектурата. Пет берелефа напомнят за най-значимите му религиозни произведения – в центъра е неговият абсолютен шедьовър „Успение Богородично“, вляво е „Мъченичеството на св. Петър на Верона“, вдясно е „Мъченичеството на сан Лоренцо“. Над тях са изсечени „Посещението“ вдясно, а в ляво е „Полагането на кръста“. На върха стои лъвът на сан Марко, който държи щита, на който през 18 век Хабсбургите са щамповали герба си. Ако си поставите за цел да видите тези пет произведения, ще сте направили първата крачка във Венеция на Тициан.
Най-известната му творба широко се смята за един от най-големите шедьоври в изкуството, наравно с работите на Рафаело и Микеланджело. Намира се в същата църква, Санта Мария Глориоза дей Фрари. „Успение Богородично“ е олтарната картина, най-голямата в града, която изобразвява възнесението на Дева Мария в небето с различни ангели и светци, които я заобикалят. Tъй като е проектирана да се гледа от голямо разстояние, фигурите са в неестествени размери. Когато картината е изложена, венецианците изпадат в шок пред живите, ярки цветове и усещането за движение на развълнуваните фигури на апостолите, които нямат нищо общо с обичайната медитативна неподвижност на светците във венецианската живопис, наследена от учителя на Тициан, Белини. Повечето хора се отнасят със съмнение пред картината, но, когато „завистта изстива“, както пише Людовико Долче, хората отварят очите си за този толкова нов стил.
Тициан използва техникта "сфумато", с която създава мътен или опушен ефект и така придава на картината усещане за движение и дълбочина. Цветовете са поразителни, ярко синьо, червено и златисто са използвани за създаването на усещане за драма и величие. Тициан е много концентриран в в детайлите художник и изобразява фигурите на светци и ангели с голямо внимание и реализъм като влага и редица скрити символи като гълъба, символизиращ Светия Дух, и лилиите, представляващи чистота. Това, което е абсолютно нетипично, е как е рисува Мария – не с традиционния й образ на млада жена, а реалистично като възрастна с бръчки и възрастови петна жена.
Картината е огромна и е рисувана на няколко етапа като Тициан първо прави подробна скица в пълен размер, която после е пренесена върху панела и е оцветена – това дава възможност за корекции в процеса на работа.
„Успение Богородично“ бележи нова посока в стила на Тициан, който се равнява с развитието на живописта по времето на високия Ренесанс от художници като Рафаело и Микеланджело. Ако трябва да видите една негова картина във Венеция, изберете нея.