Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Снимки: Елица Павлович
На 12 март 1921 година е открит първият сезон на Варненския театър, като първоначално представленията му се играят в зала „Съединение“, докато се построи сегашната красива сграда, чийто първи камък кметът на Варна Иван Церов полага още през 1912 година с думите, че това е място за наслада и духовна сила. Първият режисьор-директор на варненската трупа е Стоян Бъчваров и неговото име театърът носи и до днес. Строежът на сградата на театъра продължава цели 20 години и варненци доказват любовта си към изкуството, като събират един милион лева, додавайки по едно левче към всяка своя покупка – хляб, билетче за баня или плаж, всеки дребен разход. Архитект на сградата е великият Никола Лазаров, а сцената е доработена от Дабко Дабков, най-известният варненски архитект, който в момента е увековечен седнал на една пейка на централната улица на Варна, подобно на Славейкови в София.
Всичко това, заедно с още любопитни факти от вековната история на Варненския театър, се разказва в краткото юбилейно филмче, което се прожектира на сцената, а също така може да се прочете във фоайето на театъра, където има изложба. Втората изложба е със снимки на всички актьори от трупата, но направени много оригинално и артистично – впрочем по начин, по който не са показани актьорите в нито един софийски театър, макар че разбира се хората на изкуството трябва да се снимат само така.
Представлението „100! – юбилеен спектакъл“ с автор и режисьор Боян Иванов е специално създадено да отбележи юбилея, както личи и по заглавието. Всъщност това не е представление в същинския смисъл на думата, това е по-скоро мултимедиен пърформънс, в който участва цялата трупа на театъра, начело със Стоян Радев. Той е безспорно най-разпознаваемото лице от сегашния актьорски състав, но на моменти присъствието му във всяка сцена е излишно и самоцелно, а явяването му непрекъснато в образа на анонимна възрастна жена остана неясно за мен.
Юбилейният спектакъл улавя всички аспекти на чудото на театъра. От работата на техническия персонал до старите архивни снимки; от забавните реакции на случайните минувачи до съкровените изповеди на актьорите от трупата; от високото изкуство и поезията до сложните пластични етюди и танците. Всички артисти са замесени и доказват, че възможностите им са много големи, а любовта им към театъра – огромна. В представлението няма същински театрални моменти, няма откъси от пиеси или пресъздаване на постановки. Идеята е по-скоро да се покаже онова, което остава невидимо за зрителите или неусетено от тях докато седят в залата с неизключени телефони. Спектакълът е сглобен от множество отделни епизоди, всеки със своя логика, темпо и настроение. Някои са малко неясни, други са прекрасни със силата на внушението си. Финалът е подобаващо шумен и хубав, достоен за юбилея на един толкова добър театър.
Гледала съм много постановки на Варненския театър и той е един от любимите ми изобщо, така че специално отидох да отбележа юбилея им и след видяното ги харесвам още повече. Мисля, че точно това е и целта на юбилейното театрално тържество.
コメント