„ЧЕСТ“ Е ИМЕ НА ЖЕНА

Елица Павлович

Instagram: @elitzapavlovitch

Главната героиня в пиесата „Чест“ на сцената на театър 199 се казва Онър, което в превод от английски е „чест“. Двусмислието на заглавието не може да се предаде на български, но става ясно от сюжета – това е пиеса за жените, които са силни, умни и могат да се справят с всичко – със или без мъж до себе си.

В ролята на Онър е Кристина Янева, която само с присъствието си излъчва всичко, което нейната героиня е – жена с класа, ум и самочувствие, спокойна в своя живот и дом. В ролята на съпруга й Джордж е Владимир Карамазов, комуто тази роля на интелектуалец и „инфлуенсър“ на средна възраст подхожда чудесно и дано не се откаже от театъра, както споменава напоследък. Онър и Джордж са семейство от 32 години, имат дъщеря в университета и са известни фигури в литературните среди, като Онър е отстъпила водещата роля на съпруга си и се е посветила на неговото спокойствие и детето си, без това да й се струва като жертва. Когато в дома им идва амбициозната журналистка Клаудия (Катлин Старейшинска), която пише книга за Джордж, Онър вижда в нейно лице себе си като млада – решителна, хубава, себична. Клаудия на свой ред смята, че ако прелъсти Джордж, то това ще я превърне в Онър – ще добави към амбицията й талант и енигма. Само че това не са качества, които един мъж може да предложи на любовницата си.

Изневяра, вярност, чест, смисъл, талант са само част от темите, за които се говори в пиесата. Диалогът е умен, макар и рядко неочакван, героите са много симпатични и никой от тях не е само добър или само лош – тук заслугата на актьорите е голяма. В ролята на дъщерята на Онър и Джордж е съвсем младата Елена Хрант и дали от притеснение пред знаменитите си колеги или от сценичната треска на премиерата, но тя играе доста еднопластово и сякаш рецитира репликите си.

Авторката на пиесата Джоана Мъри-Смит казва, че за двете десетилетия след написването й се е налагало няколко пъти да я преправя, за да актуализира референциите към масовата култура, но основната фабула си остава непроменена и все така актуална – мъж, жена и младата жена между тях.

Много добър, качествен театър, който поражда размисли за живота на всеки от нас – просто не се сещам какво повече има да се желае от едно добро представление.