Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Дон Кихот – рицарят на печалния образ – има светла съдба. Името му отдавна е станало символ, нарицателно за идеалистите, историите му се разказват свободно и са напуснали книгата, която се учи в училище. Това е късмет – никоя училищна книга няма толкова мечтателна аура и никой герой не е заставал пред нас така пламенно, като истински.
Съживяват го в Младежкия театър Веселка Кунчева (драматизация и режисура), Мариела Голомехова (сценография и костюми), музиката на Милен Апостолов, хореографията на Явор Кунчев и голям и сърцат екип от актьори, които не само играят, но и танцуват, почти летят. В ролята на Дон Кихот е Александър Хаджиангелов – очарователен и заразително ентусиазиран, Санчо Панса е Светослав Добрев, в останалите много роли са Августина-Калина Петкова, Александър Йорданов, Ахмед Юмер, Вежен Велчовски, Гергана Христова, Димитър Иванов – Мич, Кирил Недков, Кристина Янева, Николай Луканов, София Трейман, Ралица Туджаро, Юлиян Петров, Ярослава Павлова – до един чудесни.
Приключенията на Дон Кихот са пренесени в някакво енигматично безвремие – това е особено добре показано чрез костюмите, които са симбиоза между исторически и футуристични костюми. Самата „броня“ на Дон Кихот е доста хитро измислена – той е с елек с вградени магнити, на които се закрепват вилици и лъжици, така че металната му броня е блестяща и абсурдна едновременно. Много от решенията в пиесата са така сполучливи и успяват да доближат случващото се до зрителя, но без да му отнемат усещането за история или по-скоро за вечност, защото приключенията на Дон Кихот са отвъд времето.
Веселка Кунчева в своята интерпретация е запазила очертанията на приключенията на Дон Кихот, но по много сполучлив начин ги е пречупила през нашето време, показвайки всички беди или злоупотреби, на които идеалистите биват подлагани – подлъгвани от политиците, подигравани от прагматиците, експлоатирани и изоставяни, хората с мечти и идеали неизменно са жертви на времето. Това не пречи след тях и около тях на теория да се прославят идеали и каузи. Сцената в спектакъла с благотворителния бал е просто блестяща.
Сценографията на Мариеал Голомехова заслужава отделна похвала. С много скромни декори – буквално само от плат – тя успява да пресъздаде бури, великани и звездопади, страхотно ефектни.
Вдъхновяващо представление, достойно за най-вдъхновяващия рицар в световната литература.