Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
Бергдорф Гудман е единственият първокласен луксозен магазин, който е разположен само в Ню Йорк. Всъщност легендарният магазин са два магазина в Манхатън, разположени от двете страни на Пето авеню между 57-ма и 58-ма улици. Мъжкият магазин (от 1990) се намира от източната страна на Пето авеню. От западната страна е оригиналният магазин от 1928 година. Моден законодател от 70-те и 80-те години, този магазин днес е собственост на Neiman Marcus Group.
Историята на магазина е като от роман за американския успех. Зад него стои едно дуо – американският евреин Едуин Гудман и имигрантът от Елзас Херман Бергдорф. Единият е талантлив шивач и работлив бизнесмен, а другият недалновиден и с влечение към хубавия живот.
На 23 години Едуин Гудман пристига в Ню Йорк, за да шие дамски костюми, което в този момент е бързо развиваща се област. Като цяло мъжете шивачи са много бавни в прехода от мъжко към дамско шиене, но не и френския имигрант Херман Бергдорф, който вече има магазин на Пето авеню близо до 19-та улица. Бергдорф обаче не се интересува толкова от шиене, колкото от това как хората да разберат за него и да го „открият“. Това прави сестра му, която е секретарка на известната нюйоркчанка г-жа Уилям Годби Лоу. Когато започва да носи костюмите на брат си на работа, г-жа Лоу е достатъчно впечатлена, за да започне да си ги поръчва. От там насетне репутацията на Бергдорф е създадена и когато Гудман пристига в Ню Йорк, той отива да учи шиене от всепризнат майстор.
Две години по-късно, през 1901 година, Едуин вече има пари, за да откупи дял от компанията и се превръща де факто в партньор на Бергдорф, а компанията се преименува на Бергдорф Гудман. И докато Бергдорф има силно влечение към това да си прекарва времето във винения салон на Брубакър, то Гудман не само е завършен шивач, но и ръководи ателието, където развива и бизнеса.
По това време търговските и театрални квартали се движат нагоре по Пето авеню и Гудман убеждава Бергдорф да продат мястото си и да се преместят. С целта да намери нов имот се заема Бергдорф, но когато Гудман се връща от медения си месец разбира, че партньорът му е избрал странична улица и партньорството им не продължава още дълго. Гудман изкупува дела на Бергдорф и го оставя да се наслаждава на живота Париж, за да остане сам и да развива бизнеса си със собствения си вкус, следвайки собствената си визия.
Гудман още в началото иска да се дистанцира от тенденцията конфекцията да е еднообразна и вярва, че жените трябва да са красиви и да се чувстват свободно и удобно. За това създава специален вид подплата, която решава проблем с неудобството на традиционните подплати на поли, а после изгражда клиантелата си около по-отворени деколтета и открити глезени. Но, независимо от успеха си, до 1914 г. той все още е дамски шивач, работещ от тесен салон на странична улица.
За да направи следващата стъпка, той решава да се придвижи по-насевер по Пето авеню към по-големи места и така купува парцела, на който в момента се намира Рокфелер център, където строи 5-етажна сграда, печели от наемите, за е сигурен, че ще изплаща ипотеката и ще трупа още капитал.
В следващите десет години Гудман вече е известен като производител на висококачествени готови за носене дрехи, убеден, че конфекцията не е второстепенна стока. Независимо, че вече се разширява и включва и децата си в бизнеса, Гудман не спира личния контакт с клиентите, на което учи и децата си. А когато слуховете за Рокфелер център започват да циркулират, Гудман се мести на настоящия адрес. Там обаче също не е сигурен, че клиентите ще го последват, отново не поема рискове и създава новия магазин, така че да може да отдава под наем различни секции при нужда. Такава обаче не се появява, защото Голямата депресия идва и успява да купи и цялото каре и дори му остават пари за инвестиране в други магазини под знамето на Бергдорф Гудман. Но Едуин Гудман не вярва в такъв подход и смята, че за да се поддържа нивото на обслужване и качеството е най-добре да има само един магазин.
През 1953 година Бергдорф Гудман вече е много добре позициониран сред богатите нюйоркчани, а след смъртта на Едуин, синът му издига нивото дори повече, правят се сериозни реконструкции в магазина, поставят се ескалатори и започват лансирането на важни дизайнери. През 80-те години Бергдорф Гудман е в авангарда на модата, сред първите, които признават нови европейски и американски дизайнери и имат голяма роля за привличането на вниманието към дизайнерите от Милано, като Джорджо Армани, Джанфранко Фере и Криция.
Бергдорф Гудман продължава да работи като бизнес с едно местоположение с малка намеса от новите собственици Нейман Маркус, които реформират седмия етаж като място за продажба на обзавеждане на дома, порцелани, кристали, сребро, спално бельо, канцеларски материали и първо издание и редки книги, както и деликатеси.
През 1990 година е добавен „най-добрият магазин за господа“ на Bergdorf Goodman Men отсреща на улицата, който предлага всичко най-добро от американските и европейски дизайнери на мъжко и спортно облекло.
Както всички големи магазини в Манхатън и Бергдорф Гудман отделят изключително внимание на витрините като годишният връх на креативността е по Коледа. Магазинът до ден днешен е привлекателен за хора от високата средна класа и богатите в Ню Йорк и е сцена на филми, като последния е Бандата на Оушън 8 – първото място на което Сандра Бълок посещава, след като излиза от затвора и разбира се е шопинг дестинация на Кари Брадшоу от „Секса и града“ ( и особено във втория филм).
Comments