БАЗИЛИКАТА САН МАРКО – ИЗМИСЛИЦИ И БЛЯСЪК ВЪВ ВЕНЕЦИЯ

Елица Павлович

Instagram: @elitzapavlovitch

Сан Марко не е нито най-старата, нито най-голямата църква във Венеция, но без съмнение е най-известната и най-пищната. В някои отношения архитектурата и интериора й са отвъд добрия вкус, но целта на Сан Марко никога не е била да учи на естетика – тя е създадена да взима ума на посетителите и прави точно това вече повече от хилядолетие.

Историята на Сан Марко е известна, скандална и вероятно измислена. През ІХ век Венеция е вече достатъчно богата, за да има претенции да привлича внимание, хора и пари, но й липсва нещо много важно, за да стане истински християнски център – липсват й мощи. През 828 година от Александрия в Египет двама венециански търговци открадват мощите на евангелиста Марко и с това веднага слагат Венеция на картата на поклонническите пътувания в християнския свят. От Египет мощите са изнесени затрупани със свинско месо, за да може мюсюлманските войници да не си помислят да проверяват какво има отдолу.

Цялата работа с мощите е съмнителна. Сан Марко на практика е построявана два пъти почти от начало, като за около два века мощите изчезват и не е ясно какво се е случило с тях. Посветената на тази история инсталация на Анселм Кийфър в двореца на дожите миналата година с празния ковчег директно намекваше за популярната теза, че всъщност в базиликата в момента няма мощи или са някакви съвсем други. Но в случая с мощите хубавото им е това, че вярата е много по-важна от истината.

Сан Марко е от тези места на света, където красотата е замайваща и в количества, много по-големи от възможните за възприемане на един път от очите, душата и сърцето. Всяка част от базиликата заслужава отделно посещение – може да се отиде само за да се гледа пода, без изобщо да се вдига поглед нагоре. Може да се обикаля само отвън, детайлите са достатъчни като за цял музей. Отвън впрочем също има легендарни истории – например куполите на базиликата, ефектни и видими далеч в морето, така че всеки кораб от векове насам да знае какво приближава, тези куполи са фалшиви. Венеция е построена върху блата, теренът е неустойчив и е невъзможно да издържи огромна църква с куполи. Тези на Сан Марко са дървени, те са кухи и отгоре са покрити с тънко оловно покритие – ефектът е налице.

Прочутите бронзови коне над входа също имат дълга и спорна история. Донесени са от Константинопол след четвъртия кръстоносен поход. Твърди се, че за взети от хиподрума там и датират от втори или трети век. Има обаче теории, че са създадени от знаменития гръцки скулптор Лисипос, че са персийски, но най-вероятно все пак са римски и към момента на пристигането си във Венеция през 1254 година са били целите позлатени. Конете са напускали мястото си два пъти – когато Наполеон ги откарва в Париж като трофей и след това, за последно, през 1980 година, когато са заменени от копия, които в момента красят фасадата, а оригиналните могат да се видят в музея. Тук се изключва евакуацията им по време на двете войни – в единия случай в Рим, в другия в Падуа.

Мозайките на Сан Марко заемат 8 000 квадратни метра. Изработвани са в течение на осем века и са от чисто злато, което на много тънък слой е положено между две тънки стъклени пластини. През вековете мозайките са многократно преправяни и реставрирани, като най-старата запазена оригинална мозайка е тази над северния портал – в ляво от входа. На нея се вижда самата базилика, вече с конете над входа, в която внасят мощите на Сан Марко.

Над 500 колони красят базиликата, много от тях от цветни мрамори и донесени от далечни страни. Изобщо построяването на Сан Марко с такава разточителност е въпрос на чест за града и дожите и затова всеки търговец е задължен идвайки с корабите си от странство да носи красоти за базиликата – колони, злато, скъпоценни камъни. Това личи особено добре не само по колоните, но най-вече по златния олтар, наречен Pala d’Oro. В него са инкрустирани 1 300 перли, 300 сапфира, 300 изумруда, 400 граната, сто аметиста, рубини, топази и всичко това честно казано е един огромен бляскав кич.

При този разкош и разточитество не е за вярване, но до 1807 година Сан Марко е частната църква на дожите и не е отворена за гражданите. Едва след падането на републиката това става официалната катедрала на Венеция.

Посещението в Сан Марко е безплатно и извън най-натоварените сезони чакането не е никак дълго. Платен е входът само за златния олтар, който си заслужава да се види не заради естетическите му качества, а защото той може би в най-голяма степен синтезира идеята на базиликата – колективна и зашеметяваща с блясък и богатство демонстрация на власт. Всяка легенда в тази сграда е напълно уместна.