Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
В Италия старите (антични, исторически) кафенета са национална ценност. Закриването на такова кафене е истинска трагедия за всеки град, където това се случва, защото те носят обществената памет на мястото и са истински живи музеи, съхраняващи не само интериора, но и традициите на италианския начин на живот. В Италия има поне сто такива кафенета, а тук споменавам три сред най-знаменитите.
Кафене „Флориан“ във Венеция
Който е бил във Венеция поне е преминал покрай Caffè Florian на площад Сан Марко. Най-старото италианско кафене навърши 300 години и се намира под арките на Procuratie Nuove на най-известния площад в света. Единственият вариант кафе Флориан да не съществува, е, ако Венеция и Италия не съществуват.
Кафенето е отворено на 29 декември 1720 година от Флориано Франческони с името „Alla Venezia Trionfante“. Заедно с парижкото кафене Parisian Cafè Procope са двете най-стари кафенета в света. След отварянето му, заведението има огромен успех сред висшето венецианско общество – толкова, че много бързо е необходимо да се разшири и да се добавят ориенталската зала и залата на Сената.
Три века изкуство, култура и история е преживяло Caffè Florian, а сред клиентите му са били Карло Голдони, който се е вдъхновил от него за своята "La Bottega del caffè", Джакомо Казанова, Уго Фосколо, Габриеле Д'Анунцио и Силвио Пелико. Тук са пили кафето си гиганти като Вагнер, Стендал, Гьоте, Шели, Байрон, Ницше...
Днес в залите на Caffè Florian атмосферата е такава, че човек преживява отново тези времена и не е трудно да си представи разговорите на знаменитите посетители, благодарение на завладяващата си атмосфера, за която допринасят декорът, светлините, огледалата, скъпоценните дървени декорации, които са издигнали мястото до музей, където историята продължава да живее.
Antico Caffè Greco в Рим
Antico Caffè Greco отваря през 1760 година на via dei Condotti в Рим и е второто най-старо кафене в Италия след кафене Флориан. Кафенето се нарича „гръцко“, защото първият му собственик Николо дела Мадалена е бил левантинец. Знае се за този човек, защото собствеността му е отразена в документи на енорията Сан Лоренцо, която е запазена в архивите им.
В началото на XIX век кафене Греко е любимо кафе на немските художници и интелектуалци в Италия. Групата на „романистите“ се събира всяка първа сряда от месеца, а от 1940 година произведенията на това общество академици и учени се събират и издават всяка година по случай Римската коледа (21 април).
Художествените произведения в стаите на кафенето са толкова много (над 300), че на практика това е най-голямата художествена галерия, отворена за публиката в света.
Някои от най-известните посетители са Шилер, Йозеф Антон Кох, поета Фридрих Рюкерт, Теодор Рехбениц, Петер фон Корнелиус, Шопенхауер и др. Бъдещият папа Лъв XIII също е чест посетител на кафенето, както и Силвио Пелико. В кафенето има специална стая Омнибус, където се помещават медальони, гипсови плочи и миниатюри, изобразяващи художници, поети и музиканти, клиенти на кафенето.
Кафене „Al Bicerin” в Торино
В Торино в края на XVIII и XIX век заедно живеят пиемонтци и французи, алпийци и лигурци, австрийци – и по улиците, и на масата. Тогава хората затопляли мразовитите сутрини с „бавареиза“ (от Бавария) – напитка, която се смята за майката на бичерин, най-известният продукт на Торино. Бавареиза приготвяли от основа разтопен шоколад, смесен с кафе и сметана и подсладен от меласа. Но, за да се се превърне легандарната напитка il bicerin е бил нужен и баща, и такъв се е намерил в историческото кафене Al Bicerin – едно най-известните кафенета на в Италия.
През 1763 година продавачът на акуачедрата (семпла разхладителна напитка) Джузепе Дентис отваря вратите на кафене Al Bicerin. Можете да го посетите и днес на piazza della Consolata. Със своите ламперии и огледала, кръгли масички и бял мрамор, дървен плот и много рафтове, от които примамват домашно приготвени бонбони, това място е идеалното, където да се трансформира познатата бавареиза и да се превърне в бичерин. Традиционно се пие бичерин и се похапват бисквитки, така че в кафенето предлагали и 14 вида bagnà – домашно приготвени традиционни пиемонтски сладки с интересни имена: крочион, турчет, савоярдина, микета, гарибалдин...
Всички тези бисквитки, подредени в кошници, наречени „каванет“, се предлагали към вкусната напитка, която бързо се превърнала едва ли не в официалната напитка на Пиемонт, благодарение и на това, че крал Виторио Емануеле II е бил голям неин почитател. Неговата съпруга, известна като хубавата Росина, също, но и други като Камило Бенсо граф на Кавур, Силвио Пелико и Джакомо Пучини, който нищо чудно да е отпивал бичерин, докато е композирал „Бохеми“. Самият Фридрих Ницше, който прекарал в Торино част от живота си, също е обичал новата напитка. А Александър Дюма направо я е увековечил с думи: „Сред многото добри и красиви неща от Торино, никога няма да забравя бичерина, отлична напитка, приготвена с кафе, мляко и шоколад, която се сервира във всички кафенета и струва сравнително евтино“. Умберто Еко в неговото “Гробище в Прага” пише: „Бях се замислил за едно от най-емблематичните места в Торино през онези години. Облечен като йезуит, бих отишъл до Caffè al Bicerin, близо до църквата Consolata, за да изпия чаша от тази напитка с мляко, какао, кафе и други аромати. Тогава не можех да знам, че дори Алексадър Дюма ще пише за нея няколко години по-късно."
Рецептата е тайна – само в това кафене я притежават и както за истинска торта Сахер трябва да отидете в хотел „Сахер“ във Виена, така и за бичерин трябва да отидете в кафене „Al Bicerin”в Торино.
Komentáre