Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Природа, архитектура, изкуство, дизайн – каквито и интереси да имат туристите в Копенхаген, имението Ордрупгод (както се произнася на датски) е тяхното райско място. Повечето туристи обаче не го знаят, което също е по своему прекрасно, защото навалица липсва, а на колко места по света човек може да попадне абсолютно сам в музей, пълен с картини на импресионистите?
Ордрупгод може и да не е сред топ атракциите на Копенхаген, но пък и не е неизвестно място и за това има причини, много причини, които трудно могат да се изброят накратко. Завещаното от семейство Вилхелм и Хени Хансен имение и едноименна колекция, днес е доста голям комплекс, който се състои от четири напълно различни и еднакво впечатляващи сгради, парк със съвременно изкуство и две световно известни колекции. Наистина е странно, че музеите Луизиана или Аркен са успели да го надвикат и да привличат много повече интерес и посетители.
Къщата на семейство Хансен е построена през 1916-1918 година от Готфрид Тведес – към нея той построява и малка галерия, в която домакините да държат колекцията си и да я показват на гостите. В момента къщата е запазена почти непокътната, заедно с мебелите и картините. В галерията някога са били френските картини, сега там е датската колекция. Самата къща не е особено забележителна, обзавеждането й е скъпо и хубаво, но то е напълно незначително на фона на закачените по стените картини, а самата датска колекция е абсолютно потресаваща.
За разлика от френската, която по обясними причини е купувана от посредници, датските художници Хансен са познавали лично и всяка картина от колекцията им е подбирана според вкуса на Вилхелм и Хени. Вилхелм Хамерсхьой е представен с повече картини, отколкото има който и да е друг музей и те са така красиви, безбрежни и спокойно в своята северна самота, че са направо хипнотизиращи.
През 2005 година се налага музеят да се разшири и новото крило е направено от Заха Хадид.
Изборът й е революция – тя е изобщо първият чужд архитект, на когото е поверен такъв голям проект в Дания от два века насам. Сградата на Заха е в типичния за нея стил, тя е крива, от бетон и стъкло, като стъклата са огледални и в тях се отразява паркът. В единия край на сградата е кафенето на музея и гледката от него е прекрасна. Последното архитектурно допълнение е от 2021 година и е още по-звездно, доколкото това е възможно, то е построено от норвежкото архитектурно студио Snøhetta. Това също е първият проект на архитектите в Дания. Сградата им е изцяло подземна и е предвидена да събере френската колекция на домакините, както и временните изложби.
Под земята има цял музей, а отгоре се вижда само покрив, който по описанието отразява светлината, по асоциация с импресионистите, художници на светлината. Понеже видях музея в облачен ден, нищо такова не ми се стори, покривът е сив и неравен, но е интересен и във всеки случай идеята постройката да е под земята, за да не скрива парка и старата къща е очарователна и напълно нестандартна.
Имението включва още къщата на Фин Юл, френската колекция, за които сме написали отделно, защото те заслужават да са отделна тема за разказ. Паркът е пълен с произведения на съвременни художници, създадени специално за мястото. Има къщички сред дърветата, огледални украшения и дори една двуметрова гъба.
Ордрупгод става музей през 1953 година и през настоящата година ще отбележи 70-годишен юбилей. Тези седем десетилетия са го направили още по-хубав, голям и забележителен – завидна съдба за частен дом, завещан на държавата. В случая просто това е правилната държава.