Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
Френската колекция на имението Оргрупгод в близост до Копенхаген е създадена от основателите на музея Вилхелм и Хени Хансен с цел да приближат френското изкуство до датската публика. Те събират колекцията си само за две години (1916-18) и тази колекция е една от най-значимите извън Франция до ден днешен. В Оргрупгод могат да се видят произведения от различни периоди и най-вече превъзходни импресионалистични пастели на Мане, Моне, Реноар и Гоген, наред с много други.
Писаро е най-старият от групата художници импресионисти и артистичен баща на Гоген. Той участва във всичките осем велики импресионистични изложби. С една малка пауза към края на 1880-те, когато се присъединява към поанталистите, Писаро остава последователен в това, което се нарича класически импресионизъм. В колекцията на музея присъстват и две негови картини, които са от типичните мотиви на Писаро – пейзажи, градини, селски работници, градски сцени и портрети.
Цъфтящи сливови дървета в Ергани
През 1884 г. Писаро и семейството му се преместват в Ерагни, северозападно от Париж. В този период художникът се занимава с живота наоколо – ежедневието около къща, в селото, на полето. Така рисува този мотив от градината им, който я показва окъпана в блестяща пролетна светлина. Изпълнена е с всички импресионистични техники и затова е толкова жива, жизнерадостна, слънчева, позитивна. Колкото повече я гледа човек, толкова по-спокоен, но и бодър се чувства, има нещо като терапетвичен ефект да се наблюдават всички тези детайли, светлина и цветове. И като бонус надникване към миналото, спокойствието, простотата на деня и свободата на ума да се концентрира върху един обикновен миг, който събира величествени събития – деня, пролетта, цъфтежа на природата и живота.
Утринно слънце на улица Saint-Honoré. Place du Théâtre Français
В последното десетилетие от живота си Писаро се интересува от темата за града и понякога наема хотелски стаи, за да вижда изгледите от сградите, където е отседнал. Така рисува едни и същи улици и площади, но от различна гледна точка, по различно време на деня и при различни метеорологични условия. В тези години това е голям тренд – повтарянето на един и същ мотив в серии, за да се представят многобройни възможности – тази картина е пример за това. Картината показва всеки детайл от изгледа на познато място и познати, непреходни сгради, но в същото време е експериментална, а този импресионистичнен начин на рисуване, който показва потока анонимни хора, карети, дървета, които изглеждат като петна, почти абстрактно. През 1918 година Хансен отварят френската галерия за обществеността веднъж седмично, а през лятото два пъти седмично. Когато Хени Хансен умира през 1951 година, завещава колекцията, имението и парка на държавата с условие те да бъдат достъпни за обществеността. От 1953 година Ордрупгод е национален музей. Заслужава си да се посети.