top of page
Елена Миланова

НЕЩО ФРЕНСКО В ДАНИЯ: ДЕГА

Елена Миланова


Дега е един от най-важните художници на ранния модернизъм, но има специално място сред импресионистите поради радикалния си метод на рисуване, рамкиране на мотивите и почти воайорски наблюдения на живота около него. Той е пастелен художник пар екселанс, много слоеве цвят един върху друг и променя щрихите на четката, за да създаде невероятни ефекти. Мотивът на балерините е един от най-разпознаваемите в творчеството му, но във френската колекция на музея Ордрупгард няма само от тях. Те притежават няколко много интересни, от които подбрах три, разбира се първо балерини:


Три танцьорки, 1898

Трите момичета позират, но сякаш са погълнати от цветовете и абстрактната техника на Дега – сцената (или публиката) се е превърнала във въображаем пастелен пейзаж.


Задния двор на къщата, 1873

През 1872-73 година Дега е със семейството си в Ню Орлиънс, където рисува тази „скица“, представена на втората изложба на импресионистите през 1876 година. Точно това се усеща от тази картина, че е някак груба, недовършена, скицирана, което засилва дори повече интереса към Дега. Контурите са резки, къщата е очертана с черни линии, много графично, докато децата и растителността са много свободни, дори не се разбира дали групичката са всички деца. Жената, която ги наблюдава е сякаш в движение като от камера с дълга експозиция, и се усещат много погледите на кучето и детето, които гледат право напред към зрителя, който присъства, но не е поканен.


Жена, която сресва косата си, 1895-1900

Дега обича да наднича в личния свят на жени пред тоалетките им, но в същото време винаги запазва дистанция. Тук се вижда същото – интимен будоар и наблюдател, който се държи от разстояние. Жената се вижда отгоре, столът е спира погледа, а лицето й едва се различава в огледалото на стената. Така се получава тази атмосфера на присъствие и отсъствие в същото време, тема, която е много характерна за Дега, и към която се връща често, когато рисува жени.


Още малко за френската колекция в Ордрупгод можете да прочетете тук.

Comentários


bottom of page