Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
„Предпочитам столът да ми убива на гърба, отколкото на очите“. Твърди се, че Фин Юл е автор на тази мисъл, описваща не толкова измислените от него столове – днес легендарни, колкото отношението към тях приживе.
Фин Юл е един от най-големите дизайнери на мебели в Дания през ХХ век, но е твърде радикален за времето си и като цяло не особено добре приет. Впрочем това дори е меко казано, сдържаните датчани наричат неговия стол „Пеликан“ с обидното име „Уморения тюлен“. Това обаче не притеснява дизайнера, който прави успешна кариера в САЩ, а след смъртта на богатия си баща получава наследство, което му позволява да си построи мечтания дом.
Днес къщата на Фин Юл е музей, тя е напълно консервирана, намира се на територията на музейния комплекс Ordrupgaard (Ордрупгор) и се смята за идеалната датска къща. Нейното име носи дизайнерското ателие, което и до днес продава мебелите, измислени от Юл, а копие на къщата има в Япония.
Фин Юл построява къщата си по време на втората световна война, когато е около 30-годишен и живее в нея до смъртта си през 1989 година. По образование Юл е архитект, а не дизайнер, така че той създава проекта за къщата, а през годините я обзавежда грижливо само със създадени от самия него мебели и аксесоари. Неговата партньорка в последните десетилетия от живота му – Хане Вилхелм Хансен, една от семейство Хансен, чиято собственост е имението Ордрупгод, запазва къщата непокътната след смъртта му и я дарява на държавата.
Кое е толкова специалното на къщата, че тя е част от музейна експозиция и се разглежда с трепет, наравно с картините на импресионистите, част от колекцията на фамилия Хансен?
Фин Юл има за цел да построи идеалният дом – удобен, комфортен, красив. Къщата му е много ранен образец на дом с отворено планиране – всяка стая се вижда от другите, а всички гледат към градината, създадена от ландшафния дизайнер Троелс Ерстад. Градината ние не видяхме, защото наближаваше четири часа следобед, а по това време в Копенхаген е тъмно. Мебелите са по модел на Юл и почти всички са изработени от Нилс Водер. Освен мебелите, всичко в къщата е уникат – дори приборите за хранене съществуват в един екземпляр. С произведения – сега експонати – са представени много датски художници и дизайнери. Столовете са до един различни, библиотеката е огромна, а единствената голяма стая е тази за гости, която и сега вдъхва уют, макар да е така мило старомодна.
Споделено от личните ми впечатления къщата е малка, мирише на необитаема къща и е необикновена. Мога да кажа и кое ме впечатли най-силно – това е къща, създадена за удобството и комфорта на един човек. Юл е живял в нея с партньорката си, но например в кабинета му има огромно бюро и само един стол – който влезе там трябва да стои прав и не е добре дошъл.
Има няколко къта за четене или отдих, които са за един човек и са направени максимално удобно, включително като осветление, за да може там човек да прекара комфортно в усамотение дълги часове. Това ми се струва възхитително, ние сме представители по-скоро на култура, загрижена на гостите да им е удобно и нямаме чак такъв култ към личния комфорт.
Къщата на Фин Юл е образец на дом, в който всеки човек е важен сам по себе си и сам за себе си. Столовете определено не убиват на очите, а цветовете са само на избрани места и са отличен акцент. Фин Юл е човек, който е обичал първо себе си, а след това и къщата си. Това е отлична поука от този музей.
