Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Има едно място в Рим, където на съвсем малка площ е събрана огромна красота и уникална смесица от изкуство, легенди и естетика от няколко века до наши дни – това е бившият женски манастир, сега музей Chiostro Del Bramante. Част от бивш манастирски комплекс, той включва прекрасната църква Санта Мария делла Паче – с фреска на Рафаело и две картини на Артемизия Джентилески в нея и манастир, построен от Донато Браманте, който сега е пространство за изкуство от ХХІ век. Това лято изложбата в него се казва Crazy и едва ли може да има по-добър контрапункт на този древен град.
Църквата и манастирът са долепени едно до друго и са безплатни, само изложбата е с билет. Манастирът на Браманте и до днес се смята за един от най-добрите образци на ренесансова архитектура в Рим. Построен е от Донато Браманте около 1500 година, по времето на папа Юлий ІІ и ако името му веднага извиква и името на Микеланджело, то това не е случайно – Браманте и Микеланджело работят в папския двор едновременно и в свирепо съревнование помежду си.
Донато Браманте идва в Рим от Милано и донася от там съвсем различен стил, силно повлиян от готиката на Северна Европа. Това отлично се вижда и в манастира, построен симетрично, хармонично и със строги пропорции, много обран откъм декоративни елементи. В момента във вътрешния двор на манастира е разположена инсталация на Алфредо Пири. Тя представлява под от огледала, по които посетителите ходят и те се трошат под стъпките им и така променят отражението на света наоколо. Върху огледалата и цялото пространство на вътрешния двор има прозрачен навес, който пречупва светлината.
Огледалният под всъщност е втората инсталация от изложбата. Първата е още в предверието и е неонов светещ надпис на Алфредо Джаар, който гласи „Помогнете ни да надраснем своята лудост“. В изложбата има още няколко негови надписа, които условно разделят частите на изложбата и са своеобразен диалог между експонатите и мястото. Любимият ми надпис е „Страхувай се от мащаба на възможното“, но аз и по принцип много обичам Джаар и неговата парадоксална мъдрост, която тук е съвсем на място.
Не е изненада, че другата ми любима инсталация е тази на италианския художник Сиси, който показва един огромен гардероб, цяла стая гардероб, за да провокира размисли за маските и ролите на нашето ежедневие. Това е лудостта да имаме куража да покажем вътрешната си същност – всяка инсталация е свързана с определен вид лудост и това обединява цялата изложба.
Исландският автор Шоплифтер (псевдоним за иначе напълно непроизносимото му исландско име) провокира лудостта да преоткрием своята уникалност чрез облицоването на един цял коридор с боядисана вълна, която има структурата на човешка коса и е ярка и весела.
Джани Коломбо изследва лудостта на напусналите сигурните хоризонти на съществуващото, за да търсят нови територии – той вкарва зрителя в неонов коридор с неочаквани завои и извивки.
Целият луд манастир предлага всякакви аспекти на лична и обществена лудост, всяко възможно пространство е променено и е напълно различно от другото, включително остроумен магазин за скандално скъпи консерви с риба, които са в уникални опаковки с дизайнерски илюстрации.
Цялата тази лудост на прекаленото, цветното, преходното, преувеличеното е едновременно подобна и напълно противоположна на Рим – вечният град с неизменните руини и църкви, безмълвен свидетел на човешката лудост през вековете.
Comments