Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
През 1974 година директорката на Пушкинския музей в Москва Ирина Антонова, доверено лице на съветската министърка на културата Екатерина Фурцева, се обръща към нея с гореща молба – възможно ли е да помолят френския посланик Мона Лиза да спре в Москва на път от Япония към Париж. Картината на Леонардо е на турне в Япония и това е последният път в новата история, когато тя изобщо напуска Франция. Фурцева изненадано пита – А вие мислите ли, че ще има интерес към това нещо? И когато Антонова я уверява, че ще има, министърката казва – Добре, ще го уредя, френският посланик е влюбен в мен.
Тази история е показателна за живота на Екатерина Фурцева в много отношения. Към момента на този разговор тя е министър на културата от 14 години, но не знае нищо за Джокондата, което не е изненадващо за човек, учил само до седми клас. Всички други образователни степени на Фурцева са по партийна линия. Екатерина Фурцева е висока, атлетична и красива и служебният и личният й живот винаги са тясно свързани с другари на отговорни позиции.
Родена е на 7 декември 1910 година в Тверска губерния и няколко години по-късно губи баща си на фронта в Първата световна война. Майка й е тъкачка и Екатерина на 15-годишна възраст започва работа в същата фабрика. Там започва й кариерата й на комсомолски активист. С препоръка от комсомола постъпва на Висшите курсове на Аерофлот в Ленинград, макар че няма средно образование. Резултатът от обучението – Екатерина се омъжва за най-красивия инструктор, като го развежда и отмъква от най-добрата си приятелка.
По време на войната мъжът й си намира нова жена, а Екатерина ражда единственото си дете, дъщеря на име Светлана и взема майка си да й помага. Тяхното домакинство от три жени остава неразрушимо до края, като майка й и дъщеря й никога не приемат втория й съпруг, а самата Фурцева след смъртта на майка си изцяло губи контрол върху живота си и умира скоро след това.
Но преди това предстои дългата й кариера в партията. Тя е фаворитка на Никита Хрушчов още от началото на 50-те години, но дори това не й помага когато през 1960 година изпада в немилост и е понижена до министър на културата. Същата година е свалена от поста секретар на ЦК на КПСС и не е преизбрана в Президиума на върховния съвет. Тогава Фурцева прави опит за самоубийство. Да е министър на културата е твърде незначителен пост за нея, но тя няма как да се откаже от тази позиция и я приема.
Двете й образования – първо в авио курсовете и след това в Московския институт за химически технологии – са много далече от културата. Тя се справя както може – обгражда се с доверени лица и взима бързи и категорични решения, с което е известна от млада. Резултатите от работата й като министър са спорни, което е обяснимо, имайки предвид че нито едно решение не е взето по чисто културни съображения.
Предпочитанията на Екатерина Фурцева като министър на културата са свързани на първо място с личните й пристрастия. На доверените си хора тя има пълно доверие – например на Ирина Антонова или на Борис Йохансон, президентът на Художествената академия. Благодарение на тяхното застъпничество в Пушкинския музей се провеждат изложби на съвременни художници, които са далече от метода на социалистическия реализъм. Когато Фурцева идва лично да види за какво става въпрос, тя се спира пред една картина и казва – това ми харесва. Никой не смее да й каже, че това не е картина, а снимка от материалите към изложбата. Тези анекдотични ситуации не са изключение и по онова време изобщо не са смешни.
Фурцева обича да е в центъра на вниманието, тя се облича в Париж, като има слабост към дрехите на Жана Ланвен, спортува редовно и в началото на 60-те години си прави пластична операция. Така може спокойно да се снима редом до големите кинозвезди, които гостуват в Москва – министърката харесва киното. По нейно време в Москва за първи път гостува театър Ла Скала – Фурцева е любовница на директора Антонио Гирингели и всъщност той е последната й голяма любов.
Когато разбира, че Александър Солженицин е живял на вилата на Ростропович, тя нарежда да му забранят да изнася концерти в СССР и на практика го принуждава да емигрира заедно със съпругата си Галина Вишневская. Тази загуба за музиката е толкова необратима, че дори Фурцева го осъзнава след време.
Типично за епохата тя решава всичко еднолично – по молба на Юрий Никулин пуска на екран спрения филм „Кавказка пленница“, с нейното благоволение се създават няколко театъра и е построен циркът в Москва. Интелектуалците и хората на изкуството й се подиграват, понякога открито, за нея има безброй вицове. Разбира се в огромна държава като Съветския съюз има и огромно изкуство. Фурцева не разбира от живопис и музика, но и не пречи на съответните ведомства за големите им инициативи и си спечелва името „Екатерина Трета“. Други я наричат „готвачката, която управлява държава“. Онова, което Фурцева не разбира, веднага е забранено. Така в СССР никога не пристигат Бийтълс и Ролинг стоунс, редица театрални постановки са забранени и не се играят никога.
Екатерина Фурцева има особена слабост към непрофесионалните театри, по нейно мнение професионалният театър вече е изживял времето си. На едно от заседанията, на което тя обяснява мнението си по темата, популярният актьор Борис Ливанов си драска нещо в бележника и не я слуша. На въпроса й „Скучно ли ви е?“ той отговаря : „А вие лично бихте ли се прегледала при непрофесионален гинеколог?“
За нея е измислен и прочутият анекдот как Пикасо идва на прием в Париж, но е забравил поканата си и се легитимира и го пускат. След него пристига Фурцева също без покана и на вратата не я пускат. Тя гневно казва – Аз съм министър на културата на СССР. Охраната й отговаря – легитимирайте се, ето и Пикасо нямаше покана, но доказа кой е. Фурцева пита – Кой е Пикасо? В отговор – Ясно, госпожо министър, заповядайте!
Днес, в светлината на носталгичните настроения, които все по-силно избуяват в Русия, дейността на Екатерина Фурцева като министър се представя по-скоро в положителна светлина. Така или иначе в историята няма условно наклонение и никой не знае какво би се случило ако министър на културата беше станал някой наистина културен човек.
Екатерина Фурцева умира на 63 години при неизяснени обстоятелства, жертва на системата, която й е дала всичко.
Comments