HOMECOMING СЕЗОН 2: МНОГО ХУБАВ И БЕЗ ДЖУЛИЯ РОБЪРТС

Елена Миланова

Instagram: @byelenamilanova

ПОСЛEДВАЙТЕ НИ ВЪВ FACEBOOK

Първият сезон на Homecoming (Amazon) беше едно от събитията на 2018 година, не само защото Джулия Робъртс направи дебют на малкия екран. Режисьор на „Homecoming” бе Сам Исмаил („Mr.Robot”) и със сценаристи Ели Хоровиц и Мика Блумбърг по подкаст със същото име. В кратките 10 епизода от по половин час се наслаждавахме първо с очи и на фона на потресаващ клаустрофобичен саундтрак – всеки епизод беше естетическа наслада, всеки кадър картина – симетрична, хармонична, с образцово съчетани цветове, в която различни семпли, и не толкова семпли, геометрични форми създаваха впечатление за нещо много дълбоко. Сюжетът бе изграден от своеобразни „кутии“, в които има други кутии и в две времеви линии (преди-сега). Разказваше за Хайди (Джулия Робъртс), която живее в просъница настоящето и с амнезия за миналото. Хайди беше психолог и ръководител на експериметнална програма за адаптиране на военни ветерани Homecoming. В крайна сметка това се оказа програма тип Манджурския кандидат, от която успя да избяга едно момче – Уолтър Круз ( Стивън Джеймс) и историята сякаш получи край.

Две години по-късно е малко трудно да разкажа за втория сезон без да навляза в спойлери, но Homecoming не е антология! Вместо да представи изцяло нова история, разказът надгражда предишните събития, като вече се отклонява от оригиналния подкаст. Джулия Робъртс е изпълнителен продуцент, но в състава влизат актьори-титани като Крис Купър и Джоан Кюсак (колко е велика тази жена!), а Хайди (Джулия Робъртс) е заместена от нов образ – Жанел Моне, която ще си спомните от „Скрити числа“. Тя е в ролята на жена, която се събужда с амнезия, лежаща в лодка в средата на езеро. Към края на втория епизод започваме да разбираме как е свързано всичко или поне да си мислим, че разбираме.

Новият режисьор Кал Патрик Алварес следва визуалния тон от първи сезон и поддържа симетричната елегантност на сюжета и сценографията. И тук на моменти екранът се разделя на две ала Хичкок, а параноята е засилена от грозни интериори от мотели до студени футуристични офиси. Както и в първия сезон и в този са запазени продълженията на финалните сцени, които се развиват пред статична камера, докато текат надписите – няма никаква музика, просто звуци средата. Абсолютно самотни и тъжни като картини на Едуард Хопър.

Жанел Моне си партнира със Стивън Джеймс, който се появява отново – и двамата са страхотни, много голяма спойка имат, менят израженията от крайно уязвими до решителни за милисекунди в една игра на котка и мишка с предвидим край. Героят на Джеймс Уолтър се е адаптирал в новата среда, типичен американски ветеран – беден герой с проблеми, загърбен от всякакви системи.

От другата страна в централата на Homecoming Geist HQ виждаме отново Одри (Хонг Чау), която не е това, което мислим, че е – тя успява да надхитри омразния си шеф, само за да се превърне в такъв на свой ред и да впрегне персонала в нейната си форма на реваншистка експлоатация.

За мен втори сезон на Homecoming е загубил от тази затормозеност на атмосферата от първия, която правеше сериала произведение на изкуството, но пък е много по-ясен за разбиране. И беше учудващо интересно, че кутиите, които смятах, че са напълно отворени, всъщност могат да се отварят още. Така че се надявам да има и трети сезон, въпрос на фантазия за нова посока.

ПОСЛЕДВАЙТЕ НИ ВЪВ FACEBOOK