Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
Една от най-кинематографичните игри на всички времена The Last of Us на Sony и Naughty Dog стартира през 2013 г. и незабавно придоби култов статус (първата игра съм играла дори аз, а страня от видеоигри). Идеята да се превърне в пълнометражен филм отлежава от самото начало, но в крайна сметка се реализира от HBO с адаптация като многосезонен (вероятно) драматичен сериал. Първият сезон развива именно първата игра от нейното сърцераздирателното начало до перфектния й край. От това, което гледах до момента (първите три епизода),The Last of Us е доказателство, че игра никога не може да достигне драматургичния ефект, който може сериал, който разчита на развиването на историята и образите вместо на действието. Особено, ако е разказана и изиграна толкова добре.
След смразяващ пролог, в който експерт миколог развива идеята си, че светът ще свърши не от вирусна, а от гъбична инфекция, The Last of Us започва през 2003 година, няколко часа преди колапса на човечеството. Джоуел (Педро Паскал) и неговия брат Томи (Габриел Луна) правят препратка към играта, гонени от заразата и хаоса, а светът се превръща в кошмар пред очите им. Действието прескача две десетилетия по-късно – Джоуел е жив и е прехвърлил травмата си в новия дистопичен свят на оцеляване в карантинна зона в Бостън. По-голямата част от човечеството е мъртво или агонизира от заразата, а карантинните зони се управляват от военни. Срещу тях има подземна бунтовническа група (Светулките), а Джоуел е контрабандист, който живее в периферията на обществото, заедно с жена на име Тес (Ана Торв). Двамата се опитват да направят връзка с брат му Томи, който изглежда е на запад, и за целта трябва да съберат необходимите елементи (точно както в играта), за да излязат от карантинната зона, когато се натъкват на нещо, което може да промени света. Тийнейджърката Ели (Бела Рамзи) изглежда, че има естествен имунитет и държи ключа към оцеляването на човечеството, а Светулките искат да я изпратят някъде извън зоната, където има група и научна лаборатория, където могат да намерят лек. Така двамата основни герои на играта Джоуел и Ели се събират, за да поемат пътя на запад заедно.
Пътуването им улавя унищожената цивилизация през очите на малки групи, които са оцелели в нея. Крейг Мезин (създателят на „Чернобил“) и Нийл Дръкман (създателят на играта) разказват историята с баланс между епизодичните и сезонния разкази. Третият епизод например е феноменален късометражен филм, който разказва малка история с вселенски размери на Франк (Мъри Бартлет от „Белият лотос“) и Бил (Ник Оферман), развиваща се две десетилетия в един затворен техен свят. За този епизод главните герои са изоставени, а сюжетът леко се отклонява от играта, за да ни поссвети в един трогателен епизод, в който получаваме всичко, което телевизията може да ни даде – драма, напрежение, остроумие, емоционална дълбочина, романтика. Историята на Бил и Франк за това как любовта е способна да отвори сърцето и на най-затворения мизантроп, а цивилизацията може да оцелее, стига да има намерение, дори когато няма никой наоколо, можеше да бъде велик филм за оскари и без апокалиптичния контекст, но с него е дори още по-впечатляваща.
Разбира се това са странични „куестове“, които са трогателни, страховити или забавни, но The Last of Us винаги остава история за пътуването на Джоуел и Ели в търсене на връзката между баща и дъщеря, на отварянето към доброто и изцелението от травмата. Паскал и Рамзи са абсолютно перфектна двойка. Звездата от The Mandalorian е просто като орисан да играе сурови бащински роли без мелодрама, а Рамзи (“Игра на тронове“) нито за миг не се опира върху опита на Педро Паскал, за да изиграе Ели.
Геймърите знаят какво ще се случи и въпреки това има моменти на леко отклонение, което обогатява много. По отношение на дизайна шоуто възпроизвежда играта в най-малките детайли, дори запалката на Тес преди „целувката на смъртта“ е същата, но в същото време има някои малки разминавания, които отварят възможности пред драматургията. Адаптациите на игри много често се провалят, защото не се възприема сериозно изходния материал, но тук не е такъв случай. Сериалът не се стреми да повтори забавлението на видеоиграта, това не е копиране на това какво е да играеш играта, а пренасяне на зрителите в света на тази игра за девет епизода, позволяващо на зрителите да се загубят в тази брутална, сърцераздирателна история като в същото време предлага надеждата за щастлив край. Гледайте!