Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
Първият сезон на Homecoming (Amazon) беше едно от събитията на 2018 година, не само защото Джулия Робъртс направи дебют на малкия екран. Режисьор на „Homecoming” бе Сам Исмаил („Mr.Robot”) и със сценаристи Ели Хоровиц и Мика Блумбърг по подкаст със същото име. В кратките 10 епизода от по половин час се наслаждавахме първо с очи и на фона на потресаващ клаустрофобичен саундтрак – всеки епизод беше естетическа наслада, всеки кадър картина – симетрична, хармонична, с образцово съчетани цветове, в която различни семпли, и не толкова семпли, геометрични форми създаваха впечатление за нещо много дълбоко. Сюжетът бе изграден от своеобразни „кутии“, в които има други кутии и в две времеви линии (преди-сега). Разказваше за Хайди (Джулия Робъртс), която живее в просъница настоящето и с амнезия за миналото. Хайди беше психолог и ръководител на експериметнална програма за адаптиране на военни ветерани Homecoming. В крайна сметка това се оказа програма тип Манджурския кандидат, от която успя да избяга едно момче – Уолтър Круз ( Стивън Джеймс) и историята сякаш получи край.
Две години по-късно е малко трудно да разкажа за втория сезон без да навляза в спойлери, но Homecoming не е антология! Вместо да представи изцяло нова история, разказът надгражда предишните събития, като вече се отклонява от оригиналния подкаст. Джулия Робъртс е изпълнителен продуцент, но в състава влизат актьори-титани като Крис Купър и Джоан Кюсак (колко е велика тази жена!), а Хайди (Джулия Робъртс) е заместена от нов образ – Жанел Моне, която ще си спомните от „Скрити числа“. Тя е в ролята на жена, която се събужда с амнезия, лежаща в лодка в средата на езеро. Към края на втория епизод започваме да разбираме как е свързано всичко или поне да си мислим, че разбираме.
Новият режисьор Кал Патрик Алварес следва визуалния тон от първи сезон и поддържа симетричната елегантност на сюжета и сценографията. И тук на моменти екранът се разделя на две ала Хичкок, а параноята е засилена от грозни интериори от мотели до студени футуристични офиси. Както и в първия сезон и в този са запазени продълженията на финалните сцени, които се развиват пред статична камера, докато текат надписите – няма никаква музика, просто звуци средата. Абсолютно самотни и тъжни като картини на Едуард Хопър.
Жанел Моне си партнира със Стивън Джеймс, който се появява отново – и двамата са страхотни, много голяма спойка имат, менят израженията от крайно уязвими до решителни за милисекунди в една игра на котка и мишка с предвидим край. Героят на Джеймс Уолтър се е адаптирал в новата среда, типичен американски ветеран – беден герой с проблеми, загърбен от всякакви системи.
От другата страна в централата на Homecoming Geist HQ виждаме отново Одри (Хонг Чау), която не е това, което мислим, че е – тя успява да надхитри омразния си шеф, само за да се превърне в такъв на свой ред и да впрегне персонала в нейната си форма на реваншистка експлоатация.
За мен втори сезон на Homecoming е загубил от тази затормозеност на атмосферата от първия, която правеше сериала произведение на изкуството, но пък е много по-ясен за разбиране. И беше учудващо интересно, че кутиите, които смятах, че са напълно отворени, всъщност могат да се отварят още. Така че се надявам да има и трети сезон, въпрос на фантазия за нова посока.
Comments