#HUBAVOE НА ПЛОЩАД НАВОНА

Елена Миланова Instagram: @byelenamilanova

Фонтанът на четирите реки (Fontana dei Quattro Fiumi) е един от най-известните фонтани в Рим. Намира се на площад Навона. Построен е 1648-1651 г. от Джовани Лоренцо Бернини. Това е един миш-маш от идеи, стилове и символика, който, вероятно поради разстоянието на времето, пътеводителите, а и все пак възхитителния факт, че не е паднал, при положение че основата му е куха, днес се смята за един от най-красивите фонтани и задължителен за посещение монумент. Съвременниците му обаче са били меко казано против този фонтан, чиято история е също толкова объркана, колкото и самия него.

През 1644 г. папа Инокентий X решава да издигне египетски обелиск до двореца на семейство Памфили и между другото да премахне пазара, с който се изхранват много семейства и особено еврейски, които всяка сряда имат право да продават там употребявани дрехи. Инокентий обаче е убеден, че трябва да има нещо като #hubavoe на пъпа на Рим, обявява конкурс и пристъпва към действие с обществените средства в много гладни години. В началото Бернини дори не е допуснат до конкурса, тъй като вече се е провалил с камбанариите на катедралата Свети Петър.

Обелискът е, както е модерно да се казва днес – наличен. Инокентий смята, че е оригинален египетски, но не е. Не е донесен в Рим от император Каркала, както папата смята, а е създаден от Домициан за храма на Изида. От там го демонтира Максенций, за да си украси цирка в селското си имение, а в ранното средновековие обелискът претърпява злополука и се разбива, но за целите на Инокентий е ремонтиран, за да бъде поставен върху фонтан на пиаца Навона.

Замисълът на фонтана е на папата. Той иска да отбележи триумфа на католическата контрареформация след решнията на Триденткия събор и какъв по-добър начин от този да направи фонтан, който, подобно на Треви, се захранва от древния акведукт Аква Дива. Разбира се и да увековечи собствената си фамилия Памфили. Пръв с идея и скица пристига Боромини, с когото с Бернини са големи врагове. Идеята на Боромини е да се инсталира обелиск върху алегорични фигури на четири реки в центъра на фонтана, символизиращи господството на католическата църква по целия свят – Нил, Ганг, Дунав и Ла Плата. Тези реки трябва да свържат четирите части на света (Африка, Азия, Европа и Америка) с четирите реки на Рая. Но на Инокентий тази идея му се струва твъде семпла, а това е златен шанс на Бернини. Той най-безсрамно открадва от Боромини идеята за композицията, но й придава повече „динамика“ т.е натруфеност, и я зарежда с толкова символи, че се разчитат до ден днешен.

Въпросът е как да накара папата да му се довери и да му възложи поръчката. Това става чрез неговия покровител принц Николо Лудовизи, женен за племенницата на папата. Той поставя теракотен модел на фонтана в трапезарията си, така че Инокентий, за когото нищо кичозно не остава незабелязано, се впечатлява от хармонията на композицията, спира конкурса и нарежда на Бернини мигновено да се захване с работата.

Бернини решава да постави обелиска не на обикновен пиадестал, а върху изкуствена пещера (грота), която по това време е много модерна форма. Това е и инеженерно предизвикателство, защото обелискът е много тежък. Символиката на обелиска е заимствана от произведенията на йезуита А.Кирхер, аматьор-египетолог с богата фантазия, който сам си интерпетира значения на йероглифите върху египетските обелиски (по това време те още не са разчетени). Според него обелискът изразява идеята за светлината, слизаща в хаоса на материята. Този хаос в случая е пещерата, от която текат четирите реки. В нея Бернини поставя лъв (слънчев знак) и хипопотам (воден знак).

Четирите реки са четири камъка, върху които има четири алегорични фигури. Нил е обозначен чрез ствола на палмово дърво – фигурата е с покрита глава (тъй като не се знае къде е изворът на Нил), а от пещерата край Дунав се появява морски кон. Фигурата на Дунав носи папски герб, за да отбележи близостта му до Рим. Ганг е фигура с гребло, представляваща плавателни реки, а Ла Плата вдига ръка, за да предпази очите си от ослепителната светлина, излъчвана от обелиска – монетите символизират богатството на Америка. Обелискът пък е увенчан с гълъб с маслинова клонка в човката, емблемата на семейство Памфили. И понеже това не стига, 7 други животни са разпръснати (без да се брои гълъбът) из фонтана – лъв, крокодил, морска змия, кон, сухоземна змия, делфин и дракон. Не са лесни за откриване.

Хората не приемат лесно този фонтан и враговете на Бернини дори пускат слух за предсказание с ден и час, когато обелискът ще се срути. Казват, че в уречения момент Бернини и не малка публика се заковават да чакат, но очевидно нищо не се случва, защото това произведение си стои стабилно и днес.

Фонтанът е отворен за обществеността през 1651 година с пищна церемония, която допълнително предизвиква негодуванието на бедното население. Дни преди това тържествата по откриването се обявяват от жена, облечена като алегория на Славата, дефилираща по улиците на Рим върху стилизирана лодка. Разкошно облечена, с прикрепени към гърба крила, тя минава през седемте хълма на Рим, съобщавайки чрез дълга бронзова туба, че всички трябва да се съберат на прочутата пиаца. Зад нея втора кола и втора жена, символизираща Любопитството, продължава да увещава хората да отидат на площада.

Днес Фонтанът на четирите реки се възприема като един от най-красивите фонтани в Рим и е много интересно как 300 години променят представите ни за красота и стойност. Хиляди хора посещават пиаца Навона всеки ден, снимат се и си пожелават хубави неща, хвърляйки монетки във водите на фонтана (откъм Ла Плата може би има по-голям шанс за сбъдване). Забравили сме броженията на бедните, изгонените търговци, обърканите идеи на папата, дори самия папа, забравили сме и че фигурите на четирите реки изобщо не са дело на Бернини и просто се възхищаваме, защото така трябва, но най-вече защото разглеждането на произведение на изкуството изисква концентрация и време, каквито малцина имат на площад Навона, забързани към следващия задължителен монумент.