Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
Санта Мария дел Фиоре или Ил Дуомо, както е по-известна, е централната точка на флорентинския пейзаж. Ако Ренесансът има сърце, то е тук.
Хората преди седем века са били различи от нас днес. Независимо от противоречията, постоянните борби за власт и съперничеството, сякаш едно нещо ги е обединявало силно – призванието да оставят като група нещо след себе си. А търпението, което са проявявали то да се гради с векове е нещо, което дори не мога да схвана във века на бързината, консуматорството, на този егоизъм да посветиш живота си на търсене само на собственото щастие и просперитет. Всеки път, когато се изпраявя пред подобни монументи като катедралата си мисля това – какви са били тези хора, които са имали такова силно общо желание да останат безсмъртни чрез общо дело.
Първият камък на катедралата Санта Мария дел Фиоре е положен през 1293 година. Последният някъде през XIX век. Но църквата не е построена от нищо. На мястото й има стара – Санта Репарата – хората 60 години влизат в старата църква през фасадата на новата, а днес част от старата църква е запазена в зоната под купола. Под старата църква има римски руини и мозайки.
Основният строеж продължава 142 години. Замислена в средата на XIII век, църквата в готически стил е трябвало да включва огромен купол над центъра си, въпреки че тогава изобщо не е съществувала технология, която да позволи издигането на купол с толкова широка основа. Знаели са много добре това, но не са спрели проекта, за да направят нещо по-лесно. Катдралата е готова с години, когато последната част, над която трябва да се извиси купола, остава изложена и недовършена.
Никой не е бърза да я довърши, изчакват търпеливо да се роди човекът, който да намери начина. И този човек се появява в лицето на един златар – Филипо Брунелески излиза с революционната идея да изгради два купола един върху друг с помощта на специален модел тухлена подредба на рибена кост и хоризонтална каменна верига, която да намали стреса и да позволи равномерното разпределение на тежестта. Според легендата Брунелески печели конкурса без да показва никакви планове, просто казва на комисията, че ще разкрие плановете, ако някой успее да задържи яйце право върху масата. След като никой не успява да го направи, Брунелески счупва яйцето на две и слага едната черупка върху другата, карайки яйцето да стои изправено. Консулите и други майстори протестират, че са могли да направят същото, но Брунелески отговаря, че са можели, ако са знаели това, което знае той. Брунелески печели конкурса, но съветът назначава неговия враг Лоренцо Гиберти за съуправител, за да поддържа амбициозния златар достатъчно стимулиран. Докато единият строи купола, другият получава поръчката за златните Врати на Рая на входа на Баптистерия – още един от символите не Ренесанса.
Камбанарията на Джото е другото чудо на комплекса – след смъртта през 1302 г. на Арнолфо ди Камбио, първият Майстор на катедралата, флорентинци отново изчакват точния човек за мястото му – той се появява след 30 години. През 1334 година Джото е вече на преклонната възраст от 67 години, когато се концентрира изцяло върху проектирането и изграждането на камбанарията, която започва да строи тогава.
На 23 март 1436 година катедралата е осветена. Музиката за освещаването е написана от един от най-големите органисти, ходили по земята – Антионио Скуарчалупи. В хора обаче пее не кой да е, а Гийом Дюфе – той ще се превърне в един от най-големите композитори на XV век, но за момента е „просто“ композитор на песни. За освещаването Дюфе пише мотет с пропорционалната структура, повтаряща точно пропоциите на купола, който пък е с размерите на храма на Соломон, описан в в Книгата на царете в Библията: 60х40х20х30 лакътя...
Разбира се историята на катедралата изобщо не е само така идилична – тук се провежда неуспешния опит на фамилията Паци да избие Медичите по време на великденската литургия и да вземе контрола над Флоренция (1478). Джулиано дей Медичи е жестоко убит с 19 прободни рани, докато Лоренцо успява да се измъкне. Това, което е планирано като бунт над Медичите се обръща – хората излизат на улиците да подкрепят Медичите, а телата на Паци висят на палаццо делла Синьория за назидание.
Църквата е изящно декорирана, но през годините са добавени много структурни и декоративни интервенции към екстериора и интериора, като например двете сакристии от 16-ти век, и скулптури и стенописи на художници като Паоло Учело, Андреа дел Кастаньо, Джорджо Вазари и Федерико Зукари .
Върху "бродираната" фасада има оставено и едно по-специално „съобщение". Поглеждайки нагоре към лявата фасада на катедралата, може да забележи голяма волска глава с рога. Легендата разказва, че един от работниците е имал връзка със съпругата на шивач, който живеел в къща на Виа Рикасоли. Когато прелюбодеянието е открито, шивачът изобличава съпругата и любовника си пред църковния съд. Работникът обаче поставя главата на вола с лице към прозорците на ревнивия шивач, за да му напомня всеки ден, че е рогоносец.
Въпреки че е по-вероятно строителите просто да са отдали почит на животните, които транспортират тежки материали по време на строителството.
Така, с векове, едни хора, чиито имена не знаем и които не са имали достъп до електричество и течаща вода, но са имали тази групова вяра, че заедно строят безмъртието си, го правят. Санта Мария дел Фиоре е там, надявам се завинаги, за да напомня за това, че човешкият дух и стремеж да остави красота след себе си, е над живота.
Comments