Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Църквата Ил Джезу в Рим е построена на мястото на първата църква на Обществото на Исус или Йезуитския орден. До 1870 година това е и официалната църква на ордена в Рим. Самият град Рим е официален патрон на Ил Джезу и това личи по монограма над вратата SPQR (Senatus Populusque Romanus – Сенатът и народът на Рим). Намира се на малък площад, носещ същото име, където вятърът духа непрестанно. Легендата разказва, че един път дяволът искал да влезе в църквата и помолил вятъра да спре за малко, но последният така и не го послушал и духа и до днес.
Легендата за дявола, имиджът на йезуитите са добър аргумент за посещението на тази църква, която е една от най-известните и най-красивите в Рим. В случая самото определение „красива“ е недостатъчно и неточно, защото отвътре Ил Джезу е изумителен храм, заслепяващ със своя разкош – което е нарочно търсен ефект, а за купола му казват, че изглежда като самия рай. В морето от прекрасни църкви в града гарантирам, че тази оставя неизличим отпечатък.
Църквата Ил Джезу е построена след смъртта на Игнацио Лойола, тъй като приживе не са събрани достатъчно средства за целта. През 1568 година Алесандро Фарнезе учредява фонд за строителство на храма. Това е първата църква, построена след Тридентския събор и първата, която се подчинява на приетите на него нови правила за храмова архитектура – само с един неф, но просторен, с голям купол и пространство за пряка видимост към олтара като център за вниманието на посетителите. Ил Джезу се превръща в модел за строителството на много църкви в Рим и по света, самият стил се нарича „трентино“, но също и „йезуитски“.
Строителството на сградата трае само три десетилетия, като в него са намесени поредица от архитекти, сред които е и самият Микеланджело – твърди се, че той дори не е взел пари за тази престижна поръчка. В крайна сметка обаче и неговият проект е силно променен и се изпълнява от Джакомо дела Порта и йезуитът-архитект Джовани Тристано. През 1584 година църквата е осветена, но интериорът й е оформен през ХVІІ век, по-късно от фасадата. Първоначалната идея е църквата да е много семпла и скромна, но в момента в това е невъзможно да се повярва, защото богатството на оформлението е просто зашеметяващо.
Игнасио Лойола е канонизиран през 1622 година и приблизително тогава започва възхода на йезуитския орден, който продължава през целия ХVІІ век. Ил Джезу, където е погребан Лойола, се превръща в идеалната сцена за демонстриране на богатство и власт.
Между 1670 и 1683 година художникът Джовани Батиста Гаули (Бачичо) рисува фреските в централната част на храма и купола. Последният пресъздава „Триумфът на името на Исус“ в стила „тромп лой“ или илюзионна живопис, като създава невероятни пространства с облаци и летящи фигури, за които се твърди, че приличат на рая. Куполът е шедьовърът на Бачичио, в който личи силното влияние на Бернини и се смята, че това е един от най-красивите образци на барокова живопис, запазен до наши дни.
Между 1696 и 1700 година параклисите на Св. Игнасио Лойола и Св. Франциск Ксаверий (първият католически мисионер в Япония) са оформени от йезуитът-художник Андреа Поцо, гениален творец с невероятно въображение. Неговите барокови творения са игра на сетивата и са точно противоположното на математически измислените модели на Боромини, които разбира се също могат да се видят в Рим.
Заедно с Поцо по параклисите работят над сто различни занаятчии и художници, които създават една от най-красивите барокови творби в света. Разноцветен мрамор, полускъпоценни камъни и злато направо заслепяват. През 2006 година, по време на реставрацията на храма, е открит таен механизъм, който отмества картината на олтара и разкрива скритата зад нея втора статуя на Лойола. Всеки ден в 17.30 посетителите могат да видят това малко чудо.
Две големи статуи „Триумфът на вярата срещу идолите“ и „Триумфът на религията срещу еретиците“ напомнят за вселенските амбиции на ордена, особено ясно е това от двете книги, които падналата Ерес държи и върху които пише Лутър и Калвин.
В параклиса на Светото сърце, направен по поръчка на Франциск Борджия от Джакомо Дела Порта, се намира бюстът на Роберто Белармин, направен от Бернини. Белармин е йезуит, кардинал и Велик инквизитор, който е главен обвинител на процеса срещу Джордано Бруно и ръководител на първия процес срещу Галилео Галилей.
Известно е, че могъществото на йезуитите в даден момент започва да пречи на папата и той забранява съществуването им. Орденът не изчезва, но официалното им оттегляне в сянка се отразява на църквата по неблагоприятен начин. Може би най-известният пример е как сребърната статуя на Св. Игнасио Лойола от олтара му е претопена през 1798 година, за да се платят репарации на французите. Централната картина от олтара на Св. Франциск Ксаверий и до днес е в Лувъра.
Легенди, трагедии, светци и инквизитори, всичко това не е толкова важно когато влезете в Ил Джезу, вдигнете глава и погледнете към рая.
Kommentare