Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
Добре дошли в следващия сериал на Рийз Уидърспун. Little Fires Everywhere излезе на 18 март и вече има 3 епизода, които гледах на един дъх.
1997 година. Елена (Рийз Уидърспун) е от онези жени от горните прослойки на средната американска класа, в чиито домове винаги има големи и малки букети със свежи цветя, всичко е чисто и подредено под конец, а денят е организиран до минута. Дори на тревата в градината не й се разрешава да расте повече от 6 инча. Елена поддържа идеална форма и е дарила човечеството дори с едно дете повече от три. Четиримата тийнейджъри са почти идеални. Елена прави всичко по график, включително секс (само сряда и събота). Тя има приятелки от своята черга, с които се събират на сладки и дребни сандвичи, за да обсъждат „Мемоарите на гейшата“, а напоследък и „Монолози на вагината“. Разбира се са бели, възпитани, усмихнати, с жилетчици и перли.
Елена чудесно знае, че американската мечта е достъпна само за бели, които са в калъпа, и затова всячески се опитва да държи или натика всички около себе си в него.
Миа (Кери Уошънгтън) е черна и пристига с дъщеря си в малкия град Шейкър Хайтс в Охайо с всичките им притежания, натоварени на стара таратайка, на която дори вече не й се чете марката. Миа е артист и се мести от град на град с дъщеря си Пърл. Тя е майка, която дава свобода и е мечта на всички деца – най-добрата приятелка, която се облича от втора ръка, но оригинално, носи големи сребърни пръстени, има страхотно творческо занятие и понякога дори пуши трева. След като поема 2-3 смени в местния китайси ресторант, Миа наема апартамент от Елена и ето така двата им свята се сблъскват.
В началото се знае чудесно коя е „лошата“ – Елена е изключително досадна и всичко, което прави е прикрито зад маската на толерантността, успеха и щастието. Нейните непоискани съвети са много логични и правилни, нейните добри намерения са много дразнещи, а расизмът си го е прибрала така, че и сама не знае къде е. Показва го обаче ясно в малки изпуснати думички и изречения – отново с добри намерения. Миа е „добрата“ – става ни симпатична с начина, по който не отстъпва от желанието си да се реализира като артист и тихото достойнство, с което приема бедността си.
Миа няма достъп до абсолютно нищо, което е свързано с мечта и вероятно е наясно с това.
Там е работата, че нещата може би не стоят точно така черно-бяло, защото в картината влиза трета жена с нейната драма, която ще изправи двете жени пред това да разрешат невъзможен проблем.
Адаптацията на романа на Селест Инг е дори по-хубав от книгата – тук има малка, но важна промяна, която дава възможност историята да се разлисти дори още повече. Миа и Пърл са черни, което не е така в романа и това открива цял един нов подтекст за изследване на интересни въпроси за майчинството, расовато присвояване, толерантността, отношенията между майки и дъщери... Всички поддържащи актьори (деца и възрастни) са страхотни, разбира се основните Уидърспун и Уошингтън ще бъдат номинирани за награди, но това се подразбира – Рийз Уидърспун е в Ренесанс.
Критиките ми за момента са две – историята много напомня „Големите малки лъжи“ – отново имаме жени, майки, престъпление, с което започва разказа, неочаквано събитие. Втората е, че можеха да не заимстват така брутално дизайна на откриващите надписи от „Добрата битка“.
Като споменах „Лъжите“ тук се надявам да няма втори сезон. Просто нещата започват твърде добре, за да горят твърде дълго.
Comments