Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Една висока 28 метра червена роза, направена от над 3 900 квадратни метра червен найлон, се издига в двора на Лувъра. Планирането й започва през юли, строежът през август, за да подслони модното шоу на Louis Vuitton, закриващо седмицата на модата в Париж в началото на октомври. Шоуто трае точно 14 минути. И в нощта след него розата изчезва – защото това е смисълът, защото модата е като цирк, като блян, като миг. Този миг, не следващият – казва Никола Гескиер, дизайнерът на Louis Vuitton.
През 2023 година Гескиер ще отпразнува десет години начело на модната къща. В бързо преходния свят на модата това е сериозно постижение. Колекцията за пролетта на 2023 година той представя сега и поводът е достатъчен да помисли за нещо голямо, толкова голямо, че чак плашещо, както той обяснява. За инсталация с гигантски мащаб, направена от художник, с когото е приятно да се работи, има едно голямо име, което веднага идва наум – Филип Парено.
Френският художник е просто идеалният партньор на Гескиер за подобна задача. Неговите произведения са прекрасни, но мимолетни. „Моите изложби не пътуват“, казва художникът. Инсталациите му са мащабни и непременно включват образи и звуци, които се разгръщат в пространството по предварително написан сценарий. Това звучи почти като модно шоу, нали? Освен това Парено винаги работи с други творци и е известен с партньорството си с много музиканти и художници. Сред най-известните му произведения са разбира се филмът за Зинедин Зидан – като него и Парено е от алжирски произход – също инсталацията „Когато и да е“ в прочутата огромна входна зала на Тейт модърн, където той смесва специално написана музика със звуци от улицата, окача огромни и красиви макети на всички риби, живели някога в Темза и разполага в специално помещение колонии от бактерии, които взаимодействат със сценария на инсталацията и дори „пишат“ част от него. В друг свой проект, заснет и като филм, той възкресява Мерилин Монро, в нейната хотелска стая и зрителите гледат през нейните очи, чуват гласа й, но тя не се появява никога, а записът на диска изчезва след време. Изкуството е ефимерно...
Сцената за ревюто на Вютон има две идеи, в комбинацията от които се ражда гигантското цвете. Първата е от филмите за Кинг Конг, където самият мащаб прави от животното чудовище, а втората е от някогашните лунапаркове и ретро въртележките с огледала и въртящи се платформи. Цветето е направено точно по такъв начин, като по кръга на условната въртележка седят зрителите, а огледалата и частите на цветето се местят така, сякаш то самото ги управлява, като огромно чудовище. В пресрилиза на компанията се казва, че 93% от материалите за цветето, а и на самото ревю, са или рециклирани или се използват отново. Самите дрехи на Гескиер също имат преувеличен и почти чудовищни детайли като огромни декоративни ципове например.
Филип Парено казва, че любимото му нещо в живота са дуетите, двойките, чифтовете.
Цветето също е двойнствен проект – от една страна то е красиво, симетрично и омагьосващо с мащаба си, а от друга е огромно и някак зловещо. Точно това е идеята, зрителите да преживеят нещо незабравимо, макар и за 14 минути.
Comments