Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Сред изкуствата архитектурата е тази, която най-силно въздейства с мащаба си. Присъствието на сградите, силуетите на градовете, които обитаваме - те ни формират още преди да можем да говорим, четем или комуникираме съзнателно. Архитектурата си има своите герои, революционери и легенди. Фестивалът Master of art предлага поглед съвсем отблизо към две на пръв поглед противоположни истории за две постройки, разделени от почти цял век, но свързани от своята уникалност и промяната, която символизират. При това едната с монументалното си присъствие, а другата, напротив, с дългото си отсъствие.
„Мис ван дер Рое – павилион в Барселона в две действия“ е разказ за вероятно най-известния европейски проект на архитекта и най-вече – за легендата около него.
Немският павилион за изложението в Барселона е построен от Мис ван дер Рое през 1929 година и съществува като сграда около шест месеца. Като мит съществува десетилетия след това. Сградата е шокиращо различна от всичко строено дотогава, тя е семпла, елегантна, изящна, съвършена. И напълно безполезна – това всъщност не е сграда в онзи смисъл на думата, който влагаме когато примерно казваме „къща“. Павилионът на ван дер Рое няма строго определени помещения, врати или стени. Присъствието в това пространство е не обитаване, а усещане – от взаимодействието с огледалните повърхности, стената от оникс, цветния мрамор, гладката вода и единствената скулптура над нея. Не случайно група танцьори са поканени да я „обживеят“ със спектакъла си – контрастът между движенията и отраженията им и спокойното място е впечатляващ.
През 1984 година общината на Барселона взема смелото и отчаяно решение да се опита да възстанови павилиона в първоначалния му вид. Героите на тази епопея са още живи, вече възрастни. Освен тях, за павилиона разказват и различни архитекти, професори, музейни куратори, изследователи – всички те с невероятно вълнение. На малкия екран изглежда странно подобно вълнение за една сграда, състояща се основно от прави линии. Макар че на моменти камерата отлично улавя усещането на мястото, невероятна хармония, спокойствие и безвремие, точно онова, което е запазило легендата за павилиона през годините и което прави ван дер Рое велик архитект.
„Да си направиш планина“ е филм за друг архитектурен проект, който няма аналог – електроцентралата в Копенхаген, която е същевременно ски писта и стена за катерене. Проект на архитекта Бярке Ингелс, който посвещава на тази смела идея почти десет години от живота си, за да доведе до край едно начинание, неясно за всички. Никой в света никога не е строил електроцентрала, която да е и ски писта.
Забележително е, че най-големия защитник на идеята и съюзник на Бярке е една жена – възрастната Ула, която представлява поръчителите на проекта. Всеки детайл по пътя е неясен, всяко решение е критично, всеки етап е по-скъп от очакваното. Построяването на електроцентралата и пистата са заснети от първия момент – отварянето на плика с победителя в конкурса – до финалните кадри на вече работещия обект, пълен със спортуващи хора високо над града. Пистата на Бярне напълно променя ландшафта на Копенхаген. Напълно в скандинавската традиция това е екологичен, обществено полезен и достъпен за всички обект. В електроцентралата се изгаря смет, от която се произвежда енергия и топлина, по наклона се спускат скиори – има и ски влек, а отвесната стена е най-високата стена за катерене в света. Създаването на всичко това буквално от нищото, от страстта и всеотдайността на всички замесени, е невероятно вълнуващо и вдъхновяващо за гледане.
Филмите за архитектура на Master of art са сред любимите ми –винаги гледам по друг начин на света наоколо след това.