Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Една малка картина, висока 50 сантиметра и широка 46 сантиметра, виси в коридора на музея „Фрик“ в Манхатън, Ню Йорк. Картината се казва „Офицер и смеещо се момиче“ и е моментално разпознаваема като творба на Вермеер – с характерния прозорец в ляво, падащата върху двамата герои светлина и изящно нарисуваното момиче с красива златиста рокля. В тази картина е разказана историята на света от първата половина на ХVІІ век. И то само защото офицерът носи непропорционално огромна черна филцова шапка.
Така започва филмът „Светът в една картина – шапката на Вермеер“ и след това интригуващо начало следва час и половина омагьосваща история, която ни повежда на пътешествие във времето и пространството, в което своя принос дават специалистите по морски карти от музея в Амстердам – най-невероятния музей с карти, в който съм била, през брокерите на борсата в Амстердам до индиански вожд в далечна Канада. И всички те са обединени в идеята за тази огромна, черна шапка.
Вермеер често използва оптически илюзии в картините си с цел да внуши на зрителя нещо и тези илюзии са толкова добре поднесени, че дори не се забелязват. Така и на картината с офицера едва след подробен анализ на перспективата става ясно, че шапката заема непропорционално голяма и то централна част на картината, че светлината е променена така, че черната шапка да остане като най-тъмната част, която сякаш е като черна дупка. Какво толкова има в тази шапка?
През ХVІІ век в Холандия има само два начина да се произвеждат шапки – от заешки филц и от бобров филц. Бобърът живее във вода и съответно неговата кожа е абсолютно водонепроницаема – безценно качество в дъждовна Холандия – освен това е много здрава и шапката от такъв филц е на практика вечна. Също и доста скъпа – боброва шапка струва колкото картина на Вермеер. Ловът на бобри разбира се не е ограничен от никакви забрани, а хората са убедени, че природата е неизчерпаем ресурс и в следствие на това за броени години бобрите изчезват напълно. Появява се нужда от нови кожи, но такива има чак през океана – в Новия Амстердам на далечен остров, наречен Манхатън. Така холандците основават своята колония в Америка с основната цел да изнасят от там кожи на бобри. Това скъпо начинание се финансира с парите на гражданите на Амстердам, които инвестират свободните си средства в Холандската западно-индийска компания, която е първото холдингово дружество в света. Акциите си те могат да осребрят по всяко време, най-лесно като ги продадат на друг гражданин. И за да не търгуват на улицата, където непрекъснато вали, общината построява първата борса в света. И всичко това заради бобрите. Постепенно и бобрите на Манхатън изчезват. Това е първата известна в света екологична криза, причинена от промишлено унищожаване на ресурс. Междувременно предприемчив холандец на име Петер Менуит е назначен за представител на компанията в Новия Амстердам през 1626 година и за по-лесно купува Манхатън от индианците за сумата от 60 гулдена (по днешен курс около 25 долара). Това е по-малко, отколкото струва шапка от бобър. Тази скандална сделка е възможна просто защото за индианците е напълно непонятна идеята за собственост върху земята. Те отстъпват на чужденеца правото на достъп върху земя, която е на всички.
Вермеер рисува своята картина през 1657 година, когато всички тези събития са отминали и в историята са останали борсови спекулации, измамни сделки и кръвопролития на американска земя. Символът им е голямата, черна, невъзможна за пренебрегване офицерска шапка.
Приказна история, достойна за подобна картина и възможна само на филм. Точно заради такива филми обичам този фестивал.