Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Снимка: https://estudioherreros.com
Новият музей на Едвард Мунк в Норвегия е преживяване, заради което си заслужава да се отиде до там специално. Новата сграда на брега на фиорда, личността на представения там художник, огромното му художествено наследство и символите, които то създава – всичко това е самата Норвегия.
Едвард Мунк не се нуждае от представяне, но за да стане ясно значението му за формирането на норвежката култура и идентичност е достатъчно да се разкаже най-важното. Мунк е роден през 1863 година, преди Норвегия да се отдели като самостоятелна държава, което се случва през 1905 година и към този момент Едвард Мунк е вече успешен художник. Той живее 80 години, никога не създава семейство, в зряла възраст си купува къща над Осло и живее там сам. Самотата, зимата, страховете, трудностите в комуникацията са теми, които изпълват творческия му свят заедно с невероятни пейзажи, приказна светлина, снегове, морето и разливащия се до безкрая залез.
Цялото си творчество, създавано от съвсем ранна възраст, Мунк завещава на Осло. Мунк е Норвегия.
Признателно Осло се опитва да осигури за своя най-знаменит художник подходящ музей, но страната е бедна, възстановява се след война и първият музей на Мунк е не особено голям и доста лошо охраняван. Въпреки това в него се случват прекрасни проекти, насочени в последните години главно към осмисляне на наследството на Мунк през други творци от различни държави и епохи.
Снимка: Елица Павлович
Новата сграда MUNCH e заслужено отдаване на почит и намиране на ново място за Едвард Мунк в Осло и в норвежката култура. Думата „музей“ не присъства нито на фасадата, нито в описанията, защото това е нещо повече. MUNCH е преживяване, MUNCH е събитие.
Снимка: Елица Павлович
Архитекти на новата сграда са Хуан Ерерос и Йенс Рихтер от Мадрид. Надвесена над фиорда, абсолютно прозрачна от страната на морето, с алуминиево покритие с различна перфорация, построена по най-съвременни и устойчиви технологии, сградата се вижда от всички посоки и е като скицирана с молив на фона на града. Първоначално проектът е за по-светла сграда, която Ерерос и Рихтер искат да отразява небето и водата във всеки момент на деня, променяйки се непрекъснато, но за да не пречи светлината на обитателите на съседните сгради, финалният вариант е по-тъмен.
Снимка: Елица Павлович
Реакцията на жителите на Осло след откриването е нееднозначна. Много от тях поначало не харесват сградата отвън, а отвътре фоайето им напомня летище. Това е оправдано ако се сравнява с фоайето на операта например, което е красиво, с творба на Олафур Елиасон до входа и е отворено за посетители целогодишно, които могат да поседят вътре, да се разходят, а децата си играят. Музеят обаче има друга цел, там се влиза за посещение, а не за разходка и голямото, светло и безлично фоайе си върши работата. Постижението на архитектите е не толкова във фасадата, колкото в концепцията изобщо, а кураторите на постоянната изложба и гостуващите експозиции са направили както винаги максималното, за да остане срещата с Мунк незабравима.
Има десет етажа с изкуство и това няма как да се разкаже, но ето най-забележителните неща.
Първият в света вертикален музей наричат Ерерос и Рихтер своята сграда. И наистина – за разлика от разлетите хоризонтални музеи и галерии, в които човек се изгубва вървейки от зала в зала или просто емоционално се изтощава, в MUNCH има точно по една зала на етаж. Преградите в нея са частични и оформят малки вътрешни пространства, но загубването е невъзможно, а дозата изкуство е точно премерена. Залите са леко затъмнени, естетиката на Мунк стана ясно, че е в мрачната гама от емоции и на всеки етаж зрителят изведнъж излиза в стъклената част на сградата, където пред него се разлива безкрайна светлина и вода, градът е някъде долу и това е като глътка свеж въздух. Редуването на емоциите е забележително и невъзможно в който и да е друг музей. Може би нещо подобно е пътуването с ескалатора в Помпиду, но там етажите са много по-големи, а гледката не така щедра.
Снимка: https://estudioherreros.com
Детският Мунк – в преградните стени на височина около метър има малки ниши със стъкло отпред и две ръкохватки за коригиране на светлината. В тези ниши като в малък куклен театър живеят героите на Мунк, осветени от малки прожектори, хвърлящи дълги зловещи сенки. Това изобщо са много печални сценки, със самотни хора, единични дървета, малки меланхолични детски пейзажи.
Снимка: Елица Павлович
Епохата на Мунк в изкуството е представена на последния етаж с колекцията на Ролф Стенерсен. Той е приятел на Мунк и притежава доста негови картини, но освен това художникът го съветва и насочва и към други автори и така колекцията на Стенерсен е голяма и представителна за норвежките и скандинавски художници от края на ХІХ и първата половина на ХХ век. Много от тях са повлияни от Мунк и дори ако това не е очевидно директно в картините им, то личи в смелостта да експериментират и в търсенето на различни художествени средства за изразяване.
Снимка: Елица Павлович
Най-големите картини на Мунк са рисувани за университета в Осло, но така и не са останали там. Размерът им е такъв, че са вкарани в музея с кран преди да се построят стените. За тях е планирана специална зала, която е с височината на два етажа. Това са и най-светлите и оптимистични картини на Мунк, в центъра е композиция с огромно слънце. В това може би има някаква справедливост – радостта и светлината се разливат широко, а мъката е винаги някак лична, поне при Мунк е така.
Снимка: Елица Павлович
Има още много, всеки от десетте етажа е преживяване с различна история, тоналност и настроение. MUNCH в това пътуване на десет етажа става част от личната история на всеки посетител. Никой музей на света не може да обещае нещо повече.
Comments