Елена Миланова
Instagram: my_italian_days_
Пирамидата в Лувъра съперничи на Айфеловата кула като символ на Париж. Днес тя не скандализира никого, но също като Айфеловата кула първоначално е възприета меко казано с отрицание. От елитни ерудити до обущари, французите приемат новото трудно, а когато то не е създадено от французи, дори още по-трудно.
През 1983 г., когато IM Pei (Иео Минг Пей) получaва една от най-известните поръчки в кариерата си - модернизацията на Лувъра - той пази проекта в тайна дори от фирмата си. В продължение на 4 месеца не казва на екипа си в Ню Йорк, че Франсоа Митеран лично го е помолил да ремонтира един от най-известните музеи в света. Пей иска лично да обмисли предложението, преди да се съгласи.
Предизвикателствата пред този проект са много. От една страна в Лувъра се намират едни от най-добрите колекции на изкуство в света, от друга се помещават в исторически сгради, които по това време са в лошо състояние. Галериите са разпокъсани, а посетителите се губят в търсене на една от двете обществени тоалетни. Освен това има и служебни пространства за управление, съхранение и грижи за произведенията на изкуството, а и Митеран трайно е заел крилото „Ришельо“ за свои офиси и отказва да го напусне, дори когато музеят отчаяно има нужда от още място. Пей прави няколко пътувания до Париж, за да проучи Лувъра и да се разходи из галериите и терена, както и да изучи историческата ландшафна архитектура на Андре льо Нотр.
Решение Пей намира в идеята да постави нов вход в Cour Napoléon, външен двор, затворен от съществуващите сгради на музея, и да създаде чисто нова структура под земята, която да се превърне във функционална приемна, както и система от публични пространства за придвижването на посетителите и достъп до колекциите. Новият вход, мисли Пей, ще бъде в средата на двора, маркиран с прозречен скулптурен елемент, който едновременно ще осветява подземието и ще е вход за посетителя, като същевременно ще запази историческите сгради и гледката към тях. С тази идея Пей отива при Митеран и проектът му е приет веднага.
Вълненията и проблемите започват още преди Пей да представи дизайна на скандалната си пирамида от стъкло и метал, висока 22 метра – Пей няма френски произход, нито френски чувства, което го прави недостоен поначало да се занимава с подобна задача.
За да се разберат радикалните промени в Лувъра, те трябва да се разгледат в контекста на промените във френската политика по това време. През 1981 г. социалистът Митеран изненадващо сваля консерваторите на изборите. Той удвоява инвестициите в изкуство и култура, и прави списък с амбициозни проекти. За Лувъра по принцип иска само Пей и се отказва от отворен конкурс, с което изолира френски компании в полза на китайско-американския архитект.
Митеран взима решението за Пей едностранно, което вбесява всички и излага проекта на голям риск. Не е ясно дали Митеран ще бъде преизбран, затова пирамидата е изградена малко отзад-напред – структурата на стъклената пирамида е построена преди основата.
И после започва „Битката за пирамидата“. Още с оповестяването на проекта негативните реакции започват да валят отвсякъде. Елитът на Франция категорично я отхвърля като дива екстравагантност, която ще има огромни последици за международната и културна репутация на Франция. Самият Пей трудно си показва носа навън: „Първата година и половина беше ад. Не можех да вървя по улиците на Париж, хората ме гледаха, сякаш искаха да кажат „Ето го пак. Какво правиш тук? Какво правиш с нашия велик Лувър!?“.
Французите казват, че това е нехарактерен артефакт, откраднат от Египет. Повечето намират проекта за грозен и смешен, очевидно неинтегриран с околните сгради. Започват да се прокрадват и разни мистични истории – например, че това е символ на смъртта, че стъклените прозорци на пирамидата на Лувъра са точно 666, число, свързано със Сатана (не, не са 666). Тази градска легенда датира от 80-те години, когато в официалната брошура числото наистина е цитирано и колкото и Пей да убеждава, че това няма връзка с тъмни сили, напрежението не отслабва.
Международният отклик е направо брутален. През 1985 Ню Йорк Таймс пише критична статия, в която нарича пирамидата „архитектурна шега, болка в очите, анахронично нахлуваща в символиката на смъртта на Египет насред Париж мегаломанска тъпотия“. В интервюта Пей после споделя, че 90% от обществеността е против проекта му.
Пирамидата е открита официално Митеран на 4 март 1989 г., но 29 март е денят, в който на обществеността най-накрая е позволено да види какво е станало с тяхното национално богатство. По това време вече са минали няколко години в разгорещени дебати и обществеността е свикнала с идеята, така че радикалният нов вход и смелия дизайн се възприемат спокойно, както от местните жители, така и от туристите.
Днес обществеността и настоящия директор Жан Люк Мартинес смятат, че архитектурата на Пей има ключова роля в успеха и растежа на музея в последните 30 години, които го поставят на мястото на най-посещавания музей в света с повече от 10 милиона души годишно (през 1989 г. са 3,5 милиона).
Пирамидата бележи навизането на Лувъра в нова, модерна ера – революционен знак, който поставя посетителя в центъра. „Лудостта“ на Пей не е само драматичен жест, а функционално и практично решение, което подпомага движението на посетителите и дава на Лувъра още и още живот и развитие. Пей, който почина на 102-годишна възраст през 2019 година, е отдавна реабилитиран и признат за гений, а лудостта му се превръща в триумф, който стои спокойно сред величествените ренесансови сгради, както подобава на един истински символ на Париж.
Commenti