top of page

PETIT PALAIS С МАЛКИТЕ КРАСОТИ

Елица Павлович


На авеню Уинстън Чърчил, близо до едноименния паметник и на гърба на по-големия си събрат – Grand Palais – се намира Petit Palais или малкият дворец на Париж.


Построен в края на ХІХ век едновременно с моста Александър ІІІ, който присъства на всяка картичка от Париж, дворецът е по-малко известен и доста по-малко посещаван, макар че в него се помещава Музеят на изящните изкуства на Париж и е едно от най-прекрасните места в града. За отбелязване – безплатен.


Дворецът, макар и да се нарича така, никога не е обитаван от крале или аристократи. Построен е от архитекта Шарл Жиро за Световното изложение в Париж през 1900 година и само две години по-късно в него се нанася Музеят на изящните изкуства. Сградата в стил бел епок е трапецовидна с чуден вътрешен двор. Сградата и двора сами по себе си са разкошни и заслужават посещение, за да се огледа всеки елемент от интериора. Още от входа посетителите са посрещнати от пано, изобразяващо мистиката, пластиката, мисълта и материята. В малкия дворец се намира и едно от най-красивите стълбища на Париж, прекрасни витражи, стенописи и мозайки, също така колонади и фонтанче във вътрешния двор.



Музеят има около 40 000 експоната в архивите си, от които в залите му са изложени около 1 500. Колекцията му е разнообразна и има буквално за всеки по нещо – ренесансови картини и православни икони, фламандски пейзажи и средновековни съкровища, както и предмети от римската и гръцката античност. По етажите – и по стълбищата – има скулптури, картини, гоблени, икони, мебели и сервизи. В колекцията от картини има творби на Рембранд, Рубенс, Сезан, Коро, Дега, Роден, Моне и Делакроа. Всяко кътче от двореца си заслужава да се види – любимият ми сервиз с инкрустирани кестени е изложен на площадката на стълбищата между два етажа. Тук наистина всеки сантиметър крие съкровища.



Малкият дворец е едно от местата където рядко има опашка от посетители, а вътрешният двор е като вълшебен оазис. Посещението там е като почивка сред прелестите на Париж – спокойно, красиво и напомнящо за времена, на които сега гледаме с приятна носталгия.


bottom of page