Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Наречена непочтително и доста точно „църквата – лазаня“, Сан Клементе е като цяла вселена, предлагаща изумителни пътешествия през пластовете на времето надолу по етажите на сградата и всъщност има много причини, поради които това спокойно може да бъде абсолютно единствената църква, която един турист да посети в Рим.
Легендите на сан Клементе разбира се започват с живота на патрона на църквата. Сан Клементе или свети Климент, както е славянският еквивалент на името. Той е третият папа след Св. Петър и пише писмо до коринтяните, което днес се явява най-стария запазен християнски документ след Новия завет. Историята на живота му е свързана с неговото мъченичество и днес се знае, че е измислена, но се почита от църквата и е в основата на част от мозайките и стенописите в базиликата. Като високопоставен римлянин, който помага на свети Петър, Климент е изпратен в изгнание, където приема мъченическа смърт – вързан е към котва и удавен в морето. Тялото му е погребано в подводна пещера от ангелите и един път годишно морето се отдръпва, за да може християните да стигнат до пещерата и да се поклонят пред мощите му. Една година в пещерата остава малко дете и при следващия отлив, година по-късно, майка му го намира живо. Това чудо на светеца е изобразено на един от стенописите. Постепенно морето престава да открива входа към пещерата и го прави за последно през ІХ век, когато Кирил и Методи отиват на специална мисия, за да донесат в Рим мощите на светеца.
От днешна гледна точка почти всичко в тази история изглежда невероятно, включително изгнанието и смъртта на християнин през стотната година след Христа, когато тази религия е достатъчно маргинална, за да не създава проблеми на властите, така че мощите в църквата почти сигурно са на някой по-късен Климент. Тук също има спор, като претендентите са двама – свети Климент от Александрия и консулът Тит Флавий Клемент, за когото пък има легенда, че на мястото на сегашната базилика е бил домът му.
Църквата Сан Клементе, в която в момента се влиза от нивото на улицата, е построена през ХІІ век. Под нея има по-стара базилика от ІV век, а под нея останки от две здания от първи век. Още по-надолу се виждат останки от Рим преди пожара на Нерон и това е единственото място в Рим, където може да се види нещо от този изчезнал град.
В Сан Клементе има мозайки от ХІІ век, в които има много ранно-християнски символи, непознати за по-късните вярващи, фрески от ХV и ХVІІІ век и уникални фрески от ІХ век, които съдържат един от първите известни надписи на простонароден италиански. В базиликата се намират мощите на свети Климент, на Игнатий Богоносец и, разбира се, гробът на Свети Кирил.
Пластовете под базиликата се откриват едва през ХІХ век, като при разкопките се очаква да се открие ранна християнска църква, но всъщност под долната базилика се появяват останките от храм на Митра – религия, съперничеща си с християнството в първите векове на нашата ера. Съвременните археолози оспорват и това твърдение и днес се смята, че под храма всъщност се намира монетния двор на Рим. Тези спорове не са маловажни за историята на християнството. Всъщност първите доказателства за християнско присъствие в Рим са от четвърти век, докато храмове на Митра има в пределите на градските стени още преди това и те са намерени на няколко места. Смята се, че християните не са имали храмове, нито изрисувани свещени места в пределите на Рим поне до четвърти век и археологията не е намерила нищо, с което да опровергае тази теория.
Затова пък в края на ІV век император Теодосий забранява култа на Митра и на мястото на светилището започва да се строи ранно християнски храм. От тогава има запазени данни, че на това място се строи базилика и това е достатъчно да докаже, че Сан Клементе е една от най-старите църкви на Рим. През VІ век папа Йоан ІІ служи в църквата преди да стане папа и до днес неговият герб може да бъде открит на няколко места, като той допринася много за обогатяването на храма.
Поредната легенда за църквата е свързана с опожаряването й при нашествието на норманите, поради което се налага да се построи нова сграда през ХІІ век. Следи от пожар обаче не са открити и по-вероятното обяснение е, че постепенно сградата е потъвала заради постоянната влага отдолу и се е наложило върху старата базилика да се издигне нова.
Всичко в базиликата е забележително. Подът е направен в стила на семейство Козмати и е разкошен. За любителите на италиански църкви този стил е разпознаваем, като днес вече никой не може да го възпроизведе, тъй като династията Козмати е изчезнала заедно с тайните си. Цветовете на мозайката по пода са специфични и всеки камък е от различен край на света, както и от различна епоха – от жълтото на туниските камъни, изчерпани още през ІІІ век, зеленото от Спарта, розовото от Пелопонес или червеното от Египет – изчерпано през ІV век.
.Мозайките в църквата са особено впечатляващи за православните, защото са във византийски стил – златото и блясъка на иконите си личат в запазените сцени по стените. Интересно е да се проследят историите по тях, които са разказани не в отделни фрагменти, а като един цялостен наратив.
На 14 февруари 869 година Кирил умира в Рим и по желание на папа Адриан ІІ е погребан в Сан Клементе.
Когато през ХІІ век започва строежа на новата базилика, мощите му не са пренесени от долната в новата, защото той все още няма статута на светец. Доминиканските монаси, на които е дадена църквата знаят, че той е погребан в дясно от олтара. Когато търсят гроба му те откриват празна гробница, която се пада в дясно от олтара когато се застане на олтара с лице към църквата – както стоят монасите по време на служба. Именно в този край днес са сложени благодарствените надписи към създателите на славянската писменост. От другата страна на олтара, обаче – дясна за миряните – има стенопис, на който се смята, че е нарисуван Кирил и е много вероятно именно там да се намира и гробът му.
Има и още истории за Сан Клементе, например как при разкопките е открит античен водопровод и водата, която тече по него е толкова чиста, че монасите я използват в домакинството си. Или как императрица Теодора е прерисувана на трон с бебе в ръце и се превръща в божията майка. Някои от историите дори още не са разказани, а разкопките под базиликата продължават. Така и трябва за църква, в която е намерил последен покой създателят на буквите ни – историите да са безкрайни.
Commentaires