Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Сред всички прочути и прекрасни сгради в Ню Йорк тази е най-известната. На осми декември 1980 година за Дакота билдинг чуват хората по целия свят, след като точно там, пред входа на дома си, е застрелян Джон Ленън. Вдовицата му Йоко Оно и досега живее в общия им апартамент. Както твърди – с призрака на Джон, който от време на време сяда пред белия роял.
Освен духа на Джон Ленън, сградата обитават още много знаменитости, още повече са бившите известни собственици и наематели, но като че ли най-любопитен си остава списъкът с отхвърлените кандидат-купувачи. Но всичко по реда си.
Луксозната сграда Дакота е построена между 1880 и 1884 година върху парцел, собственост на Едуард Кабот Кларк, юрист и предприемач, най-известен като съсобственик на шевните машини „Сингер“ – именно Кларк е съветник на семейство Сингер около патентоването на откритата от тях технология за шиене и успява да наложи патента сред няколко подобни, възникнали по същото време. Има няколко теории относно името Дакота, като най-вероятно това е просто шега – в края на ХІХ век тази част на Ню Йорк е толкова отдалечена от центъра на града, че е почти все едно е в щата Дакота. Кларк има слабост към западните щати и имената им. Друга теория гласи, че самата земя под сградата е принадлежала на племето дакота, но това е доста по-малко вероятно.
Едуард Кабот Кларк умира две години преди сградата да бъде завършена, но това не пречи на успеха на начинанието му – всички апартаменти са разпродадени още преди завършването и през първите 45 години, тоест чак до 1929 година, на пазара не се появява нито един имот, нито един апартамент в Дакота не сменя собственика си. Първоначално това са 65 апартамента, всеки от тях с от четири до дванадесет стаи, а специална част от сградата е отделена за прислугата.
Дакота е построена от архитектурното бюро на Хенри Джейнуей Харденберг. В сградата има влияния както от немския ренесанс, така и френски елементи. Самата сграда Дакота е всъщност цял комплекс, построен около вътрешен двор.
Входът в двора е внушителен – висок е над шест метра, защото е проектиран за влизане на карети, като при построяването за каретите има специални помещения, включително асансьори за тях, по-късно разбира се това стават гаражи. В четирите ъгъла на двора има асансьори и стълбища, на горните етажи са разположени помещенията за прислугата, по-късно преустроени в апартаменти, пак там има игрална зала и спортна зала. От самото си построяване Дакота има централно отопление и собствена електроцентрала, градина, тенис кортове. Височината на таваните е близо четири метра и половина, а подовата настилка е от дъб и вишна, освен в апартамента на собственика, който пожелал да има под от сребро. По френски маниер всички стаи са свързани помежду си, за да може гостите да преминават от една в друга, а за прислугата има отделен кръг на придвижване.
При проектирането на сградата Харденберг отказва да предвиди противопожарна стълба, за да не наруши красотата на зданието и вместо това прави тухлите и мазилката огнеупорни. Газовите фенери по фасадата и до ден днешен са газови. Всичко се пази максимално в оригиналния му вид и собствениците не могат да правят промени без одобрение, като при смяна на врати или облицовки на камините в апартаментите, старите се пазят в специален склад. Дори правилника на сградата е променян много малко от откриването насам и в Дакота все още се изисква домашните помощници, пощальоните и куриерите да използват служебните асансьори, а детегледачките и гледачите на възрастни хора да се возят в официалните асансьори само ако са придружавани от подопечните си.
Сред знаменитите жители в Дакота са например Лорън Бакол – тя живее там 53 години, Джуди Гарланд, Лилиан Гиш, Розмари Клуни, Рудолф Нуреев, Стинг, Боно. Да се купи жилище в Дакота не е шега работа – подават се куп документи и се плащат хиляда долара само за разглеждането им. Настоятелството е отхвърляло молбите на кандидати като Антонио Бандерас, Мадона, Шер, Били Джоуел, Алекс Родригес. Поради тази причина, а и заради солената цена на имотите, най-скъпите апартаменти се продават с години и цената им в крайна сметка намалява. Най-скъпият апартамент, продаден някога в Дакота, е на Ленард Бърнстейн – намиращ се на втория етаж и разполагащ с четири стаи, още толкова бани, библиотека, столова, стая за закуска, кухня, с гледка към Сентръл парк. При първоначално обявена цена от 25 милиона и половина, в крайна сметка се продава за 21 милиона.
Макар и не толкова популярни, колкото убийството на Джон Ленън, има и други препратки в популярната култура към тази красива сграда. В нея Роман Полански снима „Бебето на Розмари“, в Дакота живее героят на Том Круз във „Ванила скай“, зданието е описано или е главен герой в различни книги.
Призната за една от най-красивите сгради в Ню Йорк още при построяването си и възхвалявана и до ден днешен като „връх Олимп в митологията на нюйоркските апартаменти“, Дакота е обявена за местна забележителност на Ню Йорк през 1969 година и за национален исторически паметник през 1972 година. Това е достатъчно, за да гарантира запазването й без изменения – на практика снимките на Дакота от преди един век и сега са напълно идентични. В един вечно променящ се град и свят това е сериозно постижение, вдъхновение и пример.
Comments