top of page
Writer's pictureПопаганда

„THE QUEEN'S GAMBIT“ – ПРЕСТИЖНА ДРАМА И КРАСИВА МОДА

Елена Миланова

Instagram: @byelenamilanova


Дамски гамбит е един от най-старите шахматни дебюти, записан в историята на шаха, датиращ от XV век. С този ход пешката на дамата открива играта до средата на дъската, което неминуемо води до загуба. „Гамбитът“ е да се търгува фигура срещу контрол на центъра на дъската – риск с потенциална висока награда. Това е и заглавието на минисериала на Netflix “The Queen's Gambit”, с което писателят Уолтър Тевис и режисьорът Скот Франк избират да разкажат една история за достигането на зрелостта.


Сериалът разказва за шахматния вундеркинд Бет Хармън (Аня Тейлър-Джой). Тя не е историческа фигура, а е по-скоро сбор от исторически фигури като Робърт Фишер, Борис Спаски и Анатоли Карпов плюс личния опит на Уолтър Тевис в шаха. Увлекателен и много елегантен, минисериалът е едно от събитията на годината. Това е вид престижна драма, която привлича и публика, и възхищение.



В традицията на истории като Джейн Еър и Хари Потър, The Queen’s Gambit също започва със сираче, което се превръща от незначително присъствие в един от най-великите шампиони, които светът на шахамата е виждал.


Виждаме Бет как пристига на 8-годишна възраст в сиропиталището през 50-те, където момичетата биват държани под контрол с „витамини“, тоест опиати, към които се пристрастява. Виждаме суровата атмосфера и търсенето на утеха, която героинята намира в мазето, където байчото на училището г-н Шайбел играе шах със себе си. Виждаме на какво са способни децата, когато срещу тях има мъничко доброта и внимание – г-н Шайбел й показва едва няколко хода, след което Бет поема играта с ума си. Виждаме и до какво може да доведе неглижирането и невниманието.



Следим живота на Бет и после, когато печели турнир след турнир, докато не се изправи срещу най-големия претендент на Щатите – СССР. Една прокси война със Съветите в разгара на Студента война, която се състои и действително – легендарната партия между Боби Фишер и Борис Спаски. Успоредно с играта виждаме как неусетно Бет създава връзки с хората, колко е примамена от мъжете и колко те са привлечени от нейната необичайна природа. Научаваме какво е „сицилианска защита“, научваваме защо шахматът е най-великата игра, а историята се движи елегантно и увлекателно, без за миг да отчуждава публиката. “The Queen's Gambit” не ни държи твърде много на шахматната дъска, дава ни точната доза напрежение от турнирите, като в същото време не ни затормозява с правила и ненужна информация и въпреки това отговаря на всички стандарти на играчи и гросмайстори, които желаят да проверят точността му.


Това е сериал, който трябва да се изучва във филмовите академии за това колко добре се справя с всички елементи – музиката, декора, костюмите, визуалните ефекти, всички те са безупречни.


На сърцето определено ляга музиката на Кралос Рафаел Ривера и разбира се модата.

Бет започва пътя си в детска бледозелена рокличка с името й, избродирано от майка й и достига до върха отново в същия цвят рокля – ход, който художничката по костюмите Габриела Биндер прави съвсем умишлено.



Шахматът е навсякъде в изборите на Бет на облекло – винаги по-зряло за възрастта й и с подчертана склонност към ситни и по-едри карета. Тази тенденция се засилва с времето и се появяват все повече и все по-цветни „шахматни дъски“ в облеклото й. Бялата блуза с черната лента в средата е работа на Андре Куреж, а в Париж Бет е с костюми Pierre Cardin.



Героинята се променя след живота й в Ню Йорк, когато достига „дъното“ и костюмите й са фокусирани върху Туиги и Еди Седжуик – пуловер с чорапогащи, мини рокли и гащеризони, дебела очна линия...



А краят? За него Габриела Биндер е избрала белия цвят. Логично е. В крайна сметка, това е историята на една малка пешка, оставена на произвола на съдбата, която поле след поле оцелява на шахматната дъска, за да се превърне в бялата дама.



Comments


bottom of page