Елена Миланова Instagram: my_italian_days_
Андо Хирошиге, „Цъфналите вишни в Арашияма“, 1835
Укийо-е е изкуството на японските гравюри върху дърво (ксилографии). В течение на много векове смисълът и значението на това изкуство се променя – например през XVII век гравюрите служат за лирично възпяване на любовта и насладите, през XVIII е свързано повече с плаващия свят и съзерцанието, а през XIX с вечно променящия се свят. За Европа това изкуство е открито към залеза му в средата на XIX век, когато в Лондон и Париж се излагат японски гравюри, които изпълват с голям ентусиазъм импресионистити като Ван Гог, Дега, Моне, Писаро, Мане, Гоген, Уистлър. Ван Гог например колекционира гравюри и постоянно се стреми да даде „най-японското, на което е способен“ в собственото си творчество.
Изкуството укийо-е навлиза в Япония заедно с будизма през VII век, като в началото е средство за илюстиране на будистки текстове. Технологията на многоцветната гравюра е много сложна. В нея участват четирима души – художник, гравьор, печатар и издател. Други участници са кожа от акула, едно ножче и изобщо всичко е много оплетено в железни правила и традиции, които дори не мога да схвана напълно, но са по японски абсолютно маниакални.
Художникът рисува рисунката с туш върху тънка хартия. Гравьорът я прехвърля върху предварително обработено дърво (обикновено определен вид високопланинска череша). В началото гравьорът издълбава участъците, които няма да имат цвят. После всеки цвят е отделна гравирана дъска. Така, ако финалната картинка има 30 цвята, това са 30 дъски. Традиционно могат да се отпечатат до 200 гравюри (но в някои случаи има и хиляди отпечатки) от печатаря, като само първите 2 или 3 се смятат за оригинали.
През XVIII век укийо-е е толкова известно изкуство, че само в Киото има над 300 магазинчета за продажба на гравюри. И макар че сцени на красиви куртизанки от „веселите квартали“, любовни сцени и театър са безспорно интересни и красиви, големият скок на това изкуство към повече психологизъм и естетика идва, когато в средата на XVIII век е забранено гравюрите да разказват сюжети от „развлекателните жанрове“ и да имат повече от 7 дъски (7 цвята). А това дава възможност да се развие това минималистично умение да се запечата съзерцанието на природата в един миг във времето. Като Kodak moment. Това е върхът за укийо-е и най-големите майстори на пейзажите Хокусай и Хирошиге са признати именно заради хармонията и изразителността на мига.
Андо Хирошиге започва да се занимава са пейзажи чак към 1830 година и се прочува със серията си „Осем изгледа от Оми“. През 1831 издава „Десет известни места в източната столица“, много силно повилян от Хокусай, който точно по това време представя на света неговите легендарни „36 изгледа към планината Фуджи“. През 1832 година Хирошиге е поканен да пътува между двете столици (Едо и Киото) по свързващата линия Токайдо и така скицира неговите „53 пощенски станции на Токайдо“ (които се превръщат в най-известните му гравюри).
През 1835 година Хирошиге прави една малка серия „Известни места в Киото“, от които най-известната гравюра е „Цъфналите вишни в Арашияма“ – прекрасен, фин пролетен пейзаж. От древността хълмът Арашияма има славата на най-живописното място на Киото. Хирошиге избира да запечата този своеобразен “Kodak moment”, по време на цъфтежа на вишните.
Наситеното синьо на някои части от реката се допълва прекрасното розово на вишневите венчелистчета. Няма по-голяма емблема на пролетта и изобщо на самата Япония – тези две седмици, когато дърветата цъфтят, а хората забравят тревоги и грижи и се насочват към спокойното съзерцание на тази вечна и все пак толкова нетрайна красота.
Двама лодкари се спускат със своята лодка по река Чи, която минава по северозападния край на древния град Киото. Преминали са успешно през бързеите на тясно течение (Хозугава), а тук, в този участък, реката тече по-леко и спокойно и могат да си отдъхнат и да вдигнат поглед към прелестните дървета.
В близост е пътеката, по която минувачи поспират, за да се възхитят на тази красота, а над тях вятърът разпръсква вишневите цветчета и отнася мига.
Comments