АБИ ОЛДРИДЖ РОКФЕЛЕР - ОРЛОВ ПРОФИЛ И ЛЪВСКО СЪРЦЕ

Елица Павлович Instagram: @elitzapavlovitch

„Изкуството обогатява духа и успокоява нервите“ – в това вярва основателката на музея МоМА Аби Олдридж Рокфелер, която събира колекцията си и създава музея без да използва и цент от рокфелеровите пари.

Аби Олдридж Рокфелер е дъщеря на сенатора от републиканската партия Нелсън Олдридж. Бъдещият й съпруг Джон Рокфелер Джуниър събира смелост цели пет години преди да се осмели да поиска ръката й през 1901 година. Когато се явява пред баща й, той започва с уверението, че притежава достатъчно натрупано състояние и добри перспективи, за да осигури бъдещата си съпруга. Сенатор Олдридж го прекъсва в самото начало – фамилията на Джон говори сама за себе си. В крайна сметка Джуниър изпълнява обещанието си и става най-богатия човек в САЩ, като осигурява на жена си всичко, което тя поиска освен едно – пари за модерното изкуство, което тя така обича.

Аби и Джон са много различни, но имат щастлив брак. Той е стиснат, саможив и обсебващ, тя е жизнерадостна, предприемчива и щедра. От тази комбинация се ражда легендата за колекцията на Рокфелер, която те събират в огромния си, девет етажен дом.

Колекционерството идва изцяло по линия на Аби – родителите на Джон, чийто баща е почти легендарно богат, са пословично стиснати. За Джон Рокфелер-баща купуването на изкуство е просто харчене на пари за безполезни предмети. На свой ред Аби и двете й любими сестри Лили и Елси са влюбени в изкуството. Почти като анекдот звучи историята как в Китай бандити отвличат Лили Олдридж за откуп и докато е в плен тя вижда у един от похитителите си бял нефрит с гравирана лисица и не може да спре да мисли за това от къде да намери пари, за да откупи тази красота.

Аби не е красива в обичайния смисъл, носът й е доста голям и леко закривен и тя го сравнява с клюн на орел. За компенсация тя обожава големи и екстравагантни шапки.

Самочувствието, заедно с ума и предприемчивостта й, са достатъчни нещата да се случват по нейния начин.

Така скоро след сватбата тя успява да убеди Джуниър да започнат да купуват красиви предмети за дома си в Ню Йорк. С времето Рокфелер се превръща в страстен колекционер на китайски порцелан, персийски килими и фламандски гоблени. Той цени високо тяхната уникалност, невероятната им красота и умението на създателите им. Страстта му стига до там, че през 1915 година той моли баща си за заем, с който да купи няколко особено ценни вази. Изглежда, че доводът, който надделява е този, че стойността им с времето ще стане още по-висока и това е добро вложение.

Джуниър е истински консерватор, за него всичко красиво е вече направено. След войната той жертва огромни суми за реставрацията на Версай и Фонтенбло, на катедралата в Реймс, за възстановяването на град Уилямсбърг във Вирджиния в оригиналния му вид от 18-ти век. С парите на Рокфелер е основан музеят за средновековно изкуство Клойстърс, днес филиал на Метрополитън. Затова не е изненадващо, че когато Аби започва да колекционира модерно изкуство, съпругът й е твърдо против. „За него това беше нещо като болшевишка революция“ – пише синът им Нелсън. Джуниър не иска тези картини дори да се мяркат пред очите му – Аби ги държи на седмия етаж на къщата, където той не ходи никога.

Това никак не я притеснява. Тя пътува до Европа и купува всичко, което й хареса и може да си позволи. От самото начало на брака си Аби разполага със свои средства, за които не е длъжна да се отчита на Джуниър. През първите години той се опитва да я накара да води счетоводна книга, но тя му отказва твърдо и решително. Разбира се, нейните пари са доста по-малко от неговите, но тя има вкус и връзки, за да ги изхарчи по най-добрия начин.

„Ако тя беше мъж, щеше да командва армия“ – пише за Аби Филип Джонсън, един от кураторите в МоМА. И наистина, създаването на МоМА – Музея за модерно изкуство в Ню Йорк - си е цяла военна операция и тя се провежда от четири жени – Аби и нейните три приятелки, наречени не случайно „непреклонните“.

През 1929 година Аби пише до своя приятел, комисаря по изкуствата на Франция, че тя и приятелките й са решили да създадат в Ню Йорк музей, посветен на „изкуството на нашето време“ и любезно го молят да ги насочи към художници, които все още не са им известни. В писмото си Аби подчертава, че съпругът й не е ни най-малко заинтересован от съвременно изкуство и затова тя предприема тази инициатива сама, със скромни средства.

Музеят се открива през 1929 година. Над 47 000 души посещават първата изложба. В началото МоМА няма достатъчно голяма колекция, така че разчита основно на заеми, но винаги под мотото на Аби „да показваме само най-доброто“. Това не пречупва неодобрението на Джуниър, който прави всичко възможно по време на откриването на изложбите Аби да не е в Ню Йорк, а да пътува с него в чужбина или в провинцията. Джуниър не отстъпва дори когато през 1930 година лично Матис им гостува за вечеря и се опитва да го убеди, че в работата си следва същите естетически принципи като създателите на любимите на домакина китайски вази.

Четвърт век по-късно Анри Матис ще създаде последното си произведение – витраж – в чест на Аби Рокфелер.

Аби Рокфелер дарява цялата си колекция от 181 картини на музея МоМА през 1935 година и списание „Тайм“ я слага на корицата си като „най-забележителния меценат за съвременните художници в САЩ“. На следващата година Джуниър продава на музея три парцела за нова сграда и към тях допълнително място – онова, на което се издига семейният девет етажен дом. Той и Аби се преместват в апартамент на Парк Авеню. Днес на мястото на огромната къща на Рокфелер се намира Abby Aldrich Rockefeller Sculpture Garden. Аби би харесала това.