Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Георги Господинов е толкова голям почитател на носталгията, че я е превърнал в наука, а тази наука – в своя професия. Няма да е голямо преувеличение да се каже, че „В пукнатините на канона“ е научна книга, защото тя съдържа описани в популярен стил научните занимания и проекти на автора, който съвсем наскоро беше избран за член-кореспондент на Българска академия на науките. И съвсем заслужено.
Последната му книга е разделена условно на три части. На корицата пише „провинции, аероплани и лексикони“, но със същия успех може да е „мечтатели, следобеди и гимназисти“, тези теми са също толкова застъпени в текстовете. Условно историите са три вида – първите са за литературата. Това е един особен поглед към голямата българска литература – поглед, на който само Георги Господинов е способен – поне за мен той е писател с чувствителност и сърце, които откликват и на най-дребния трепет. Така в книгата си той разказва за първото и не особено хубаво ботево стихотворение, за теменужките на Яворов, мънички, но така многозначителни и за голямата самота на Вапцаров – този текст е изключителен.
Втората част е за Ямбол. Родният град на Георги Господинов има особено място в творчеството му и тук е разказано още за това специално средище на футуризма и става малко по-ясно защо именно този град е родил този писател. Някъде тук има и един чуден текст за следобедите на социализма. Под това име преди няколко години двама Георги – Господинов и Лозанов – бяха направили изложба в Софийска градска художествена галерия. Помня тази изложба много ясно, тя така добре показваше и разказваше за пълното безвремие на социализма, за буквално спрелите часове на следобедите, че посетителите изпадаха в нещо като левитация, все едно плуваха в тихия въздух. Това си остава една от любимите ми изложби и текстът за нея е почти толкова хубав, колкото картините.
Третата част е посветен на лексиконите. Проучването им е част от проект, разглеждащ паметта за социализма и то частната, личната памет. Въпросът е водещ в цялото творчество на Георги Господинов и е обяснимо, че е част и от научната му дейност. Наблюденията му са любопитни и абсолютно точни. Частните мечти и откровения на учениците обяснимо се оказват много далече от официално налаганите модели – културни и социално-политически. Някак познати, но и напълно неочаквани са разкритията в тази част и аз лично си припомних много неща, изплъзнали се из пукнатините на годините.
Много хубава книга, мъдра и вдъхновяваща. За пореден път се срещнах с Георги Господинов не като с автор, а като с близък човек – няма много писатели, за които мога да кажа това.