Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Най-известният роман на Роберт Зееталер се казва „Цял един живот“ и е една от трите немскоезични книги, номинирани някога за наградата Ман Букър. В книгата се разказва за един напълно обикновен човек с напълно обикновен живот – за неговото търпение, за уникалния му поглед върху света, за мълчанията му, за малките му подвизи, останали неизвестни, за това как без този човек светът би бил невъзможен. Хипнотичен роман – верен и тъжен, съвсем малък, защото в този огромен, креслив свят, нашите животи са съвсем малки.
В някакъв смисъл в „Част последна“ се разказва за същото – за живота на един човек, за това как той е само малка частичка в големия океан, в големия Ню Йорк и дори в голямото изкуство. За страданията му, невидими за другите, за лудостите му, които той не може да управлява и за неговата музика, останала завинаги. Защото този човек е Густав Малер.
Цялата книга разказва за един следобед на презокеанския лайнер, на който Малер се връща от Америка в родната Австрия, за да умре там. Той е вече много болен, разочарован от всичко и всички и единственият светъл лъч не е жена му или дори детето му, а юнгата, назначен да се грижи за него. Младото момче не знае кой е болния човек, но не се преструва и е истинска, физическа опора – единственото, което болният усеща. В трескавия мозък на Малер се преплитат спомени, съмнения и разочарования. Роберт Зееталер е изучил героя си внимателно и в книгата е разказано за прочутия лош нрав на диригента Малер, за музиката му, за пътуванията му и за неговата слава. По-малко е разказано за Алма Малер за съжаление, а тя е била фигура не по-малко ексцентрична от съпруга си, една от най-интересните жени на своето време. Всички са били влюбени в Алма – в романа е загатнато само за немския архитект Валтер Гропиус, но например художникът Кокошка е бил до там побъркан по тази жена, че е държал при себе си кукла с нейния образ и име, в естествени размери.
В романа за умиращия Малер всичко това вече е без значение. Светът се свежда до безкрайния тъмен океан, в който няма нищо красиво, нищо хуманно. Цялата книга – малка, както е типично за автора – е като това пътуване към края, едновременно тревожно и пленително. Да отбележа и очаквано прекрасния превод на великия Любомир Илиев. Отлична, мъдра книга!